На 12 август се навършват 142 години от създаването на
Българския военeн флот
доц. д-р Петър Ненков
Българската Дунавска флотилия
На 31 юли (12 август) 1879 г. в Русе се създава от руски флотски офицери военния флот на Българското Княжество . За първи път българският военноморски флаг се развява над 4 парахода, 7 парни катера, една шхуна, една баржа и пет гребни лодки, подарени от Русия. Първият набор от 145 български военни моряци са обучавани от 9 руски офицери и 54 подофицери. Заедно с корабите флот получава и Портовия завод в Русе, нужен за техния ремонт.Първи командир на българския военен флот е капитан-лейтенант Александър Конкеевич. Негов приемник е капитан-лейтенант Зиновий Рожественский, по-късно – адмирал, известен като командващ руския флот в знаменитото сражение с японците при Цушима.През 1883-1884 г. е създадена Минна част при Дунавската флотилия . За минни заградители са приспособени два катери. През 1883 г. българското правителство закупува първия кораб – „Александър I“. На 9 януари 1881 г. е създадена Машинна школа за подготовка на флотски техници – предшественик на по-сетнешното Морско училище (днес ВВМУ). На 2 декември 1883 г. за нуждите на Флотилията в Русе се създава първата у нас хидрометеорологична служба. В Сръбско-българската война от 1885г. българският флот получава бойното си кръщение. През 1885 г. Дунавската флотилия и Морска част разполагат с 4 параходи , 2 миноноски, 7 парни катери и 4 шлепа. На параходите своевременно са поставени по две 4-фунтови оръдия, на катерите по две скорострелни оръдия, а миноноските освен скорострелно оръдие получават и по две прътови мини. Дунавската военна флотилия осъществява успешни бойни действия по река Дунав и военно-транспортна дейност .Поради отзоваването на руските офицери от България, се налага командването на флота да се поеме от български офицери. През Сръбско-българската война – 1885 г. под командването на капитан Симеон Ванков Дунавската флотилия подвозва подкрепления на Видинската крепост от Русе във Видин. Корабите доставят на обсадената крепост храни, снаряжение и материали, муниции, оръдия и стрелково оръжие. Освен това те подвозват 300 доброволци и снаряди за батареята на Летящия отряд, което дава възможност отряда да води активни бойни действия със сърбите. Общо да извършени 118 курса от корабите на Дунавската флотилия .Катерът „Стефан Караджа” с командир Иван Великов след престрелка, пленява 2 сръбски кораба . Това са първите бойни победи на нашия Флот..През Балканската война 1912-1913 личният състав на Дунавската военна флотилия формира новосъздадените български флотски формирования в Мраморно море и Българския Беломорски флот. През Междусъюзническа та война 1913 г. поради заплаха да попаднат в плен, корабите на Дунавската военна флотилия по заповед на Главното командване се самопотопяват в река Дунав.През Първата световна война военните моряци от Дунавската флотилия успешно защитават българските дунавски брегове.
Българският военен флот в Черно море
На 12 ноември 1897 г. българският военен флот се разделя на две части – Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна. На 13 януари 1899 г. Дунавската флотилия и Морската част са обединени във Военноморски флот с щаб във Варна. Поради липса на подготвени морски офицери, за командири във Флота са назначени френски офицери, начело лейтенант Пол Моро. През 1897-1908 г. у нас пребивава втора френска военноморска мисия, ръководена от капитан II ранг Пол Пишон. През този период са построени във Франция и получени основните военни кораби на България: учебния крайцер „Надежда“ (1898), шестте 98-тонни торпедоносци „Храбри“, „Строги“, „Смели“, „Летящи“, „Дръзки“ и „Шумни (1908) и други спомагателни кораби .През Балканската война военноморския ни флот постига най-значимата си а победа на 8(21) ноември 1912 г., когато отрядът торпедоносците „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“), командвани, от капитан II ранг Димитър Добрев, открива атакува вражески конвой в район, североизточно от Варна. При атаката миноносецът „Дръзки“ с командир мичман I ранг Георги Купов торпилира турския крайцер „Хамидие“. През Втората Балканска война – 1913 г. военния флот се прикрива в руското пристанище Севастопол, след което се завръща във Варна. През Първата световна война , на 13 декември 1916 г. Балчик е нападнат и бомбардиран от ескадра на руския имперски флот. След завързалия се морски бой при Балчик противникът, макар да не панася поражения, е отблъснат от бреговата батарея на капитан Георги Радков и хидропланите излетели от Варна.
Българският военен флот в Бяло море
През Балканската война български флотски части има на Мраморно море. На 1 януари 1915 г.е създаден трети български флот – Беломорският и е базиран в Дедеагач и Порто лаго. През Първата световна война, на 6 февруари 1917 г. моряци от Беломорския флот свалят неприятелски водосамолет. На 4 май 1917 г. е потопен от българско минно загрждение английския военен кораб „Лорд Солзбъри”. Флотът включва над 31 кораба. След отнемането на Беломорието от България с Ньойския договор (1919) Беломорският флот е закрит . Той е възстановен през Втората световна война на 29 април 1941 г. , когато България си възвръща Беломорието. Базиран е в Кавала и Дедеагач и включва над 31 морски съда.
Българска стражева група в Охридското езеро
През Втората световна война голяма част от Охридското езеро попада в новите български граници.Затова в него се създава стражева група от няколко бойни катера.
Флотоводци и корабни конструктори
Парадоксално, но е факт, че едни от най-талантливите и ярки флотоводци в историята на Дунавската флотилия и Военноморския ни флот до 9 септември 1944 г. са родени не край морето и Дунава, а далеч от тях, в пазвите на Стара планина, Предбалкана и Средна гора . Това са: капитан първи ранг Матей Стойков – един от създателите на дунавската флотилия, командващите Флота – капитан първи ранг Лазар Драганов и капитан първи ранг Рашко Серафимов, който е първият български офицер – подводничар, талантливият проектант и конструктор на кораби, капитан първи ранг Протасий Пампулов, началникът на Морското училище, капитан втори ранг Димитър Минков, адмирал Иван Вариклечков и др.
Българският военноморски флот след 9 септември 1944 г.
ВМС достигат своя апогей в количествено в качествено отношение през периода 1947 – 1989 г. След Втората световна война от Съветския съюз са доставени 10 подводни лодки и 13 кораба (ескадрен миноносец, 2 големи и 10 малки преследвача на подводници) и Военноморските сили достигат невиждани в своята дотогавашна история развитие и мащаби. Създават се четири военноморски база във Варна, Атия и Созопол и Балчик След 1959 г. е създадена със съветска материална част съвременната българска военноморска авиация, която през периода 1984 и 1990 г.достига своя апогоей и разполага с 10 бойни и една транспортна машини.Главната цел на ВМС е да гарантират неприкосновеността на морските граници и суверенитета на страната в морските ѝ пространства България изгражда своята черноморска отбрана, в съответствие с отбранителната доктрина на Варшавския договор и СССР. През 1961 г. е ликвидирана Дунавската флотилия и е прекратено военното ни присъствие на северната българска граница – река Дунав .
Българският военноморски флот след 10 ноември 1989 г.
Днес Военноморските ни сили са с силно редуциран личен състав и материална част. От строя са извадени около 30 остарели кораба (фрегати, подводници, миночистачи, ракетни катери, спомагателни съдове). Закрити са 3 от военноморските ни бази. ВМС разполагат с 3 фрегати, 10 миночистача, 2 противолодъчни кораба, 1 стражеви кораб, 1 ракетен катер и няколко спомагателни кораби.
След влизането на България в структурите на НАТО, родните
ВМС се реорганизират, усвояват новите натовски стандарти по учебно-бойната подготовка и участват в учения под флага на Северноатлантическия Алианс. Истината обаче, че военноморският ни флот със сегашната си боеспособност е бледа сянка на флота, както на Царство България, така и на Народната република. но стига сметки и налази. Празник е и нека пожелаем на българските военни моряци спокойно море без неканени гости !!!
