ПРОХОРОВКА – СРАЖЕНИЕТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ ТАКОВА, КАКВОТО Е БИЛО
Иван Уранов, 13 юли 2021 г.
Сражението на железопътната станция Прохоровка с право се смята за кулминация на битката при Курск. В съветската историография битката, състояла се на 12 юли 1943 г., е наречена „най-голямата танкова битка в историята на човечеството“, в която съветските танкови екипажи побеждават и обезкървяват най-добрите части на хитлеристите. Всички работи на съветските историци се основават на докладите на генерал Павел Ротмистров, командващ войските в тази битка. В докладите му за боевете от 7 до 24 юли Ротмистров съобщава, че до 1,5 хиляди бронирани машини от двете страни са участвали в срещните боеве.
Какво действително се е случило под Прохоровка през юли 1943 г.?
Към юли 1943 г. става очевидно, че военните действия ще се разгърнат в района на Курск, където германците ще се опитат да вкарат в „чувал“, отбраняващите се в това направление съветските войски. И двете страни се подготвят за сблъсъка и тук са съсредоточени основните им сили.
В района на Прохоровка, три отбранителни линии трябва да задържат германските войски. Но в началото на юли нацистите със стремително настъпление пробиват двете линии на съветската отбрана и и заплашват да пробият и третата отбранителна линия. Пробивът би довел до много тежки последици и до преместването на линията на фронта на изток. Съветските войски трябва да се откажат от настъпателните си планове с перспектива да достигнат държавната граница на СССР и отново да водят тежки битки в самия център на европейската част на Русия. Германците получават възможност отново да заплашват с удари в направление на Волга и Кавказ.
Съветското командване е принудено спешно да запуши дупките в отбраната, а 5-та армия на Ротмистров е хвърлена, за да ликвидира пробива. И досега изследователите не са успели да открият общ план за предварително подготвени действия край Прохоровка. Както предполага Замулин (Валерий Николаевич, род. 1968 г., руски историк и писател, пишещ на военно-исторически теми Н.К.), такъв план липсва. Всичко се върши хаотично и без координация.
Към 11 юли елитните части на германските СС войски се намират на 1,5 км от Прохоровка, важен железопътен възел. Съветското командване вярва, че на сутринта германците ще продължат да се придвижват напред. Предполага се, че противникът ще разпръсне силите си, излизайки на оперативен простор, и частите на Ротмистров няма да срещнат сериозна съпротива. Той трябва да нанесе внезапен контраудар и да премине в настъпление в направление на Харков.
Само че германците знаят за внезапния контраудар предварително – немски разузнавателни самолети засичат разтоварването на съветските войски. Германската армия пренася активните си на друго място – към завоя на река Псел. При Прохоровка врагът спира настъплението и започна да се окопава, подготвяйки се за отбранителни боеве. Ето защо няма как да се говори за срещни боеве.
Съветските войски са принудени да щурмуват укрепените позиции на най-добрите части на германската армия, закалени в битки, добре снабдени и вдъхновени от неотдавнашното поражение на съветските войски край Харков.
Разполагане на страните към началото на сражението на 12 юли
От друга страна, армията на Ротмистров, се състои от новосформирани части, някои от които не са провели бойно сглобяване. Има проблеми и със своевременното съсредоточавате на войските. Докато на 9 юли част от армията се намира в изходния район за контранастъпление, друга част от нея все още е на път. Поделенията пристигат бавно и се разтоварват хаотично. Свързочната система между частите е нарушена. 172 единици бронирани машини и две артилерийски батареи са иззети от Ротмистров преди началото на операцията, за да се ликвидират пробиви на други места. Положението с артилерията е трагично. Поради логистични проблеми армията остава почти без артилерийска поддръжка. Например, 10-та отделна противотанкова изтребителна батарея получава няколко заповеди за промяна на маршрута от различни командири и, подобно на 1529-и самоходен артилерийски полк не пристига в началото на сражението. Артилеристите, пристигнали само няколко часа преди началото на бойните действия, нямат време за разузнаване на местността и на вражески огневи точки.
Контраударът на Ротмистров отначало е планиран да започне в 09:00 часа на 11 юли, след това е отложен за 03:00 часа сутринта на 12-и, а след това за 08:00 часа сутринта на същия ден. По-нататъшно отлагане не е възможно и войските настъпват след артилерийската подготовка, която не нанася поражения на врага.
В навечерието на контраудара Червената армия губи совхоза „Октябърски“ и прилежащите височини, които трябва да станат плацдарм за настъпление. Налага се войските да настъпят през поле с оврази, в коридор с ширина 7-8 км, ограничен от едната страна от река и заблатени местности, а от друга – от железопътен насип. Освен това, заради овразите, танкистите намаляват скоростта и стават удобна мишена за германската артилерия.
Ударените от противника бойни машини се превръщат в допълнителна пречка за новите вълни от настъпващи. В боя влизат основно леките танкове Т-70, а танкистите не са готови да се изправят срещу тежки вражески танкове. За целта е трябвало да достигнат на разстояние за ефективното огнево поразяване, пробивайки си път през противниковия огън и противниковите укрепления, което в конкретната обстановка е почти невъзможно.
Двукратното съветското превъзходство (при германските войски при настъпление се изисква петкратно превъзходство) се оказа илюзорно.
Германците успяват да разположат и насочат всички оръдия към тесния коридор, по който настъпващите се придвижват. маршируват. Основната заплаха за съветските танкови екипажи не са толкова немските танкове, колкото вражеска артилерия.
От съветска страна в боя участваха 199 танка от 29-и танков корпус, 149 танка от 18-и танков корпус, 94 танка от 2-ри гвардейски корпус, 52 танка от 2-ри танков корпус, или общо 494 танка и 20 самоходни оръдия.
Германците им противопоставят 60 танка от дивизията Leibstandarte SS Adolf Hitler, 68 танка от дивизията Das Reich, 15-20 танка от дивизията „Мъртвата глава“ и 58 самоходни оръдия, около 300 единици артилерия, минохвъргачни батерии, а във въздуха доминира немската авиация … Плътността на обстрела е 40 ствола на километър.
Общо в боевете при Прохоровка на 12 юли участват не повече от 700 бронирани машини.
Настъплението е в два ешелона. Съветските части влизат в бой, попадайки под смъртоносен огън, неспособни да маневрират и да нанасят отговарящи удари. Танкистите, влизайки в този коридор на смъртта, всъщност нямат никакъв шанс да излязат от него.
В края на деня съветските войски успяват да завземат само совхоза „Октябърски“, тоест овладяват само плацдарма, от който е трябвало да започнат настъплението. Те не успяват да изпълнят поставената им задача. Съветските формулировки за обезкървения враг са много съмнителни. Същите обезкървени немски части, няколко дни по-късно, обграждат в същия район четири стрелкови дивизии.
Съветските загуби възлизат на повече от 7000 души. Унищожени са до 350 бронирани машини, от тях 207 единици – безвъзвратно. Може би много съветски танкове биха могли да бъдат върнати в строя, но са взривявани от германците, след като настъпващите са се оттегляли.
Не са оцелели документи за германските загуби. Но според документите за числеността към сутринта на 12 юли в дивизията SS, съпоставени с документите за комплектуването с техника на екипировката на 13 юли вечерта, е възможно да се направи извод, че техните загуби не надвишават 50, максимум 70 бронирани машини и 842 убити.
Към 17 юли германците все пак са изгонени от Прохоровка. Опасността от излизане на Вермахта на оперативен простор отвъд Курската издатина е ликвидирана. Битката при Курск завършва през август. Германците отстъпват на запад.
А най-голямата танкова битка се е случила край Дубно (град в Ровненска област на Украйна, чиито околности стават арена на ожесточени сражения между Червената армия и Вермахта през юни-юли 1941 г. Тогава в резултат на контраударите на механизираните корпуси на Югозападния фронт, придвижването на германците е забавено – Н.К.). В нея наистина са участвали няколко хиляди танка. Но руските патриоти не обичат да си спомнят за тази битка.
Няма логика, уж съветските войски са разбити, германските са с малки загуби, а на финала отстъпват, губят инициативата си и в крайна сметка войната. Нещо поднесената информация не ми изглежда достоверна.
не винаги печелиш ,когато спечелиш сражението .още наполеон го е казал , че не е важно да спечелиш сражение ,важното е да спечелиш войната – друг е въпроса ако искате да си приказвате излишно