Роденият в Прилеп Георги Трайчев разказва легендата за царица Мара и манастира Трескавец: “С падането на Прилеп под турска власт губи се и спомена за Трескавечкия манастир, който по всяка вероятност е преживял черни дни. Никакви писмени паметници нямаме за тези дни. По предание се говори, че в манастира имало много калугери (300). В това време е дошла в тоя край и царица (султанка) Кала Мара (сестра на последния Търновски цар Шишман), жена на султан Мурада. Мара запазила християнската си вяра и пожелала да се причести в тоя манастир. Друго предание говори, че тя пожелала да се покалугери. Пратила от своите хора да явят на владиката желанието ѝ да се причести. Владиката и калугерите ѝ отказали причастието, понеже била турска жена. Разсърдена Мара заповядала да убият калугерите, а владиката като се видял изоставен от всякъде (никой не го прибирал), решил да приеме мохамеданската вяра. От кръвта на изкланите калугери излязъл един змей (звяр) и така манастира останал пуст цели 160 години. След това нажалило се на Бога и пуснал гръм от небето, който ударил посред голямото кубе в черквата и убил змея. Дълго време никой не разбрал за убийството на змея. Един ден наближили овчари с овцете си около манастира. Случайно едно от овчарските кучета се промъкнало вътре в манастира и когато се върнало, муцуната му била окървавена. Овчарите се усъмнили и като влезли в манастира, намерили змея убит. Те първи обадили на населението за убийството на змея. След туй приижда вече народа, очиства манастира и той се отваря наново. От тогава манастира почнал да се нарича “Трескавец“. Населението в прилепско на “гърмежа“ казва “треска“. Между това името “Трескавец“ е по-старо, среща се в писмените паметници (хрисовулите) от XIV в. До тоя момент цялата тая планинска област се наричала “Златовръх“, а след туй събитие (трескането-гърмежа) “Златовръх“ се нарича най-високия връх на тая скалиста област…“
Царица Мара се оттеглила Мариово. “Западно от с. Манастир, на един час разстояние, на десния бряг на р. Черна, е разположен прочутият Чебренски манастир, свързан с разни предания… Според разказа на свещ. Димитър Златев, ученик от същия манастир, където в 1850 г. е учил в килийното българско училище, едничко в тоя край, откъдето излизали и прочути певци по източно пение – училището съществувало от старо време. Оттук излизаха всички свещеници за Мариовско. Името на манастира е свързано с името на Мара (Тамара – Кала Мария), цар Шишмановата сестра, султан Муратовата царица. Според преданието Чебренския манастир бил съграден от Мара. След отказа на Мара да бъде приета и причестена в Прилепския манастир “Трескавец“ и жестокото наказание на 300 калугери, Мара се прибрала в областта Мариово, издигнала дворци и конаци, съградила манастира св. Димитри, на десния бряг на р. Черна и го надарила с голямо богатство“.
През 1927 година Димитър Талев публикува разказа си “Трескавец“, където предава художествено същата легенда. Той завършва така: “Султанката, българската царкиня Мара, след като напусна манастира, не се върнала вече при султан Мурад. Остана тя сред своя осиротял народ, за да му бъде майка-закрилница. И оная част от българската земя, дето тя преживя последните си дни, и до днес се нарича Мариово. Това са високите планини и китни долини, през които протичат водите на Черна река малко преди да се излеят в дълбокото корито на Вардар“.
Трайчев, Георги. Град Прилеп. София, 1925, с. 57-58
Трайчев, Георги. . Манастирите в Македония. София, 1933, 151, 163-164
Талев, Димитър. Трескавец. – вестник Македония, брой 148, 9 април 1927 г.
