Афганистанската интрига на султан Ердоган
Американско издишване, турско вдишване
Американците, изоставяйки всичко, бягат от Афганистан, повтаряйки всъщност тъжния край на СССР, който, загубил 14 хиляди души, реши да вкара ограничен контингент в съседна държава. Но турците влизат в този омагьосан Афганистан.
Досега само една бригада – формално за защита на летището в Кабул. Но самият „баща на всички турци“ стъпва на освободеното военно-политическо поле на Афганистан преди всичко като политик.
Какво движи Ердоган? Неудържима суета, фино изчисление, естествен авантюризъм?
Не само. Разширявайки зоната си на влияние, той решава цял пакет геополитически задачи в този на пръв поглед опасен регион.
Първо. Турция е член на НАТО. А американците нямаше да са американци, ако не бяха оставили „пазач на хаоса“ в региона, който напускат. И все пак „слънчевият сплит“ на Азия трябва да има своя собствена фигура.
Възможно е Ердоган да е бил попитан убедително за това в централата на алианса. И като послушен политик Реджеп в отговор на това принудително съгласие изтръгна от американците цял пакет от преференции – от военно -техническо сътрудничество при неговите условия до пакет от политически печалби.
Второ. Съвсем очевидно е, че най -важният сектор на афганистанската икономика – производството и продажбата на тежки наркотици във всички посоки на света (и предимно в Русия и Европа) ще се разраства само при липса на икономика в страната.
Така че напълно „правилните“ талибани, които преди това изгаряха хектари макови полета в завладените територии, започнаха да си затварят очите за бизнеса на наркодилърите. Ако само те платят достоен откуп на борците за чистата вяра. А наркотиците се нуждаят от съвременни средства за доставка до различни части на планетата. И за тази цел „Боингите“ са много по -подходящи от караваните на магарета и камили.
Но сега Ердоган контролира Boeing. По -рано „специални представители“ на американския военен контингент бяха замесени в трафика на наркотици заедно с местните ловци. Сега този бизнес очевидно може да отиде при Ердоган. А как ще го използва е изключително интересен въпрос.
Миротворец, деспот, интригант
Трето. Самият Ердоган очевидно няма да седи безучастно като „надзорник“. Той вече пробва короната на „миротворец в Централна Азия“.
Гражданската война в Афганистан се води главно между пуштуните на юг и съюза на таджики и узбеки, които имат силни кръвни връзки със своите съплеменници в Централна Азия. Те се заселени главно в северната част на страната.
Популярността на Ердоган в проблемния регион е изключително висока. Усилията му за популяризиране на „меката сила“ вече бяха увенчани с редица убедителни постижения на редица места. Пуштуните също му се доверяват. Те обичат силни, твърди, понякога произволни и успешни лидери.
Изглежда, че Ердоган е идеално подходящ за ролята на просветен източен деспот. Днес е трудно да се намери друг такъв кандидат, признат и от двете страни в конфликта.
На теория те биха могли да бъдат представители на Саудитска Арабия, където се засели доста влиятелна част от талибанските лидери. Самите пущуни обаче ги смятат за разглезени торби с пари, късметлии и слуги на съдбата, напълно откъснати от суровата геополитическа реалност на една вечно воюваща страна.
От тяхна гледна точка арабите не са твърди хора. А в Афганистан животът през последните няколко века е противоречив, хлъзгав и безмилостен. И дори миротворецът трябва да съответства на този „джентълменски набор“ от декларирани качества. Самопровъзгласилият се „баща на всички турци“ в очите на талибаните е истински ориенталски мъж.
Но да си мъж не е достатъчно за пълно уважение в Афганистан. Трябва да си и воин. Нещо повече, воин, увенчан с убедителни победи. Ердоган ги има. Само Карабах си струва нещо. И в Сирия също дълги години неуморно „изстисква“ интересите си от Иран и Русия.
И какви победи могат да имат разглезените араби? Може би на състезанията с участието на известните арабски коне. Ердоган, от друга страна, е твърд, пресметлив, решителен политик, опитен в интриги, който знае как да блъфира и, което е много важно на Изток, който знае как да удържи на думата си.
В Афганистан това обикновено е рядкост. Тук всички лъжат, винаги и към всички безразсъдно. И никой никога не вярва на никого докрай. Но на непознат, който е „твърд на думата си“, може да се вярва. И просто няма къде да отидат.
В допълнение към наркотиците, Ердоган има и „дълбок личен интерес“ към афганистанските находища на обогатен уран, които все още не са напълно проучени. И той скоро ще се нуждае от него като въздух след изграждането на атомна електроцентрала. И какво лошо има в сделката за уран срещу наркотици?
Кой е нов?
Каква е ползата за афганистанците да залагат на „бащата на турците“?
На този етап целият цивилизован свят обърна гръб на талибаните. Те имат най -грозния образ на ислямското мракобесие, потапящи своя народ в мюсюлманското средновековие.
Но те просто не искат да бъдат изолирани в границите на своята държава. Те се нуждаят от нови спонсори, нови портфейли, нови инвестиции, с които да пълнят бездънните джобове на панталоните си.
Тази карта не е нищо повече от напомняне. За миналото
Освен това, в случай на успешна сделка, Реджеп може да наеме цяла армия от нови мамелюци, които са готови да отрежат главите на противниците на султана „за малък дял“ дори в Карабах, дори в Сирия или дори на Северния Полюс. Перспективите също са приятни – султанът ще трябва да води още много войни за славата на Високата порта 2.0.
Афганистанската партия е поръчана. Ердоган стъпва в „минно поле“, където имперските амбиции на трите сили са „подкопани“ по различно време. Ако той играе играта си тук, цели поколения високопоставени политици на три континента ще бъдат засрамени.
А самият той завинаги ще влезе в съвременната история със статут на „господарят на демоните“. Ще успее ли? Ще видим.
