Демокрация такава, каквато е
636 г. пр.н.е. Атинска държава
Атинянинът Килон произхожда от стар и благороден род. Той беше толкова благороден и произхождаше от толкова влиятелно и богато семейство, че тиранинът Тигън, владетелят на съседната държава Мегара, нямаше против да ожени дъщеря си за Килон.
Килон стана известен и като олимпийски шампион. Той беше първият в двойното бягане на 35 -та олимпиада от ОБщогръцките игри (1). Богатство, уважение, съпруга от семейство на владетели, славата на олимпийците, но не – Килон искаше повече.
Той решава да сложи край на демокрацията в Атина и да установи своя собствена диктатура в града. Килон се консултира с тъста си (той обеща да помогне на зет си с войници) и започна да подготвя държавен преврат.
Благородни младежи от компанията Kилон с ентусиазъм подкрепиха плановете на своя другар. Диктаторът Килон и те са с него: прави каквото искаш – всичко ще ти се размине!
Превратът се подготвяше с пълно презрение към обикновените граждани (които за благородниците обикновените хора са безполезен добитък, нищо повече, което може да се пренебрегне) и затова не беше добре обмислен и подготвен.
Когато дойдоха летните месеци на 636 г. пр. Н. Е. и много от благородните и влиятелни атиняни заминаха за Елида за 36 -те олимпийски игри, Килон започна да изпълнява плана си. С отряд от воини от Мегара (които тъстът му го изпраща) и отряд от младежи от компанията му, Килон превзема Атинския Акропол и се провъзгласява за владетел на държавата.
И тогава се случи нещо, което Килон и неговите привърженици от благородната младеж не очакваха: обикновените граждани на Атина взеха оръжие.
След като временно прекъснаха работата си в полето и в занаятчийските работилници, те се противопоставиха на Килон. И тъй като по това време всеки атинянин е имал военна подготовка и е държал оръжие в къщата си, Килон и компанията му изпаднали в изключително трудно положение. Те трябваше да се изправят срещу хора, които добре познаваха военните дела и много от тях имаха боен опит. Акрополът беше обсаден от всички страни.
Те не щурмуваха, за да не направят загуби напразно. Дезертьорите и такива открити още в първия ден на обсадата, съобщиха, че Килон и неговите привърженици не са се погрижили за храна и вода.
Акрополът беше блокиран и чакаше обсадените да останат без храна и вода. Блокадата беше поверена на отряд от елитни воини, докато самите атиняни се занимаваха със своите дела – някои на полето, други в работилниците.
И тогава се случи това, което трябваше да се очаква.
Подбудителите на държавния преврат – Килон и брат му – тихо избягаха, оставяйки своите поддръжници, и избягаха извън държавата.
Други, останали без водачи, избягаха, някои в храма на Атина, други в храма на Милостивите богини, където имаха право на закрила, и се укриха в тях.
И тъй като бегълците нямаха храна и вода, войниците, които блокираха Акропола, се страхуваха, че бунтовниците могат да умрат в църквите от глад и жажда, а това беше неприемливо за тогавашните концепции. Затова командирът на отряда реши да примами бунтовниците от храмовете. Той обеща на онези, които бяха намерили убежище в храмовете, че ако се предадат, няма да пострадат по никакъв начин. Те поискаха от него и неговите войници да се закълнат в името на богинята Атина. Те се заклеха. След това всички привърженици на Килон, които се криеха в храмовете на Атина и Милостивите богини, напуснаха храмовете.
Те не са били измъчвани, осакатявани, затваряни и затваряни, както е било по закона. За да не се наруши клетвата и да не се навреди на някой от тях и в същото време да не се даде възможност да се избегне наказанието, всички те бяха убити.
Народното събрание одобрява действията на командира на отряда и неговите войници. След това всичко се успокои.
Изминаха няколко години.
Атина беше поразена от мор. Роднините на екзекутираните привърженици на Килон решиха да се възползват от това. Те подкупиха няколко свещеници и обявиха на гражданите на Атина, че богинята Атина изпрати мор в града, ядосана, че войниците от отряда, убили предадените привърженици на Килон, са извършили светотатство: нарушили са клетвата, дадена в храм.
Веднага беше свикан Голям съд.
300 съдии от Атина разглеждаха едновременно този случай. Богатите и благородни роднини на убитите поддръжници на Килон свършиха подходящата работа сред съдиите и те взеха следното решение.
Помислете за воините, които се осмелиха да убият привържениците на Килон, всичките им потомци и членове на семейството, престъпници, нечестиви, осквернители на богинята. Изгонете техните семейства от атинската държава.
И никой в същото време не помнеше, че тези войници спасиха държавния строй и предотвратиха държавен преврат и че са изпълнили клетвата си да не навредят на тези, които са се предали. Но в същото време те не позволиха на истинските престъпници да избегнат наказанието.
Това е демокрация. Днес има само един на власт – и всички говорят „бяло“ на бяло. Утре съперниците идват на власт и всичко, което е „бяло“, става „черно“.
И в такава ситуация истинските патриоти на страната си могат да се окажат в изгнание, а предатели и мошеници, благодарение на демагогията и красивите думи, се оказват на върха на властта, представят се за „патриоти“ и се смятат за герои.
Подобен скок често се случва в демокрацията, където принципът „законът е там, където езикът се обърне ”и където няма строго предписани и строго спазвани норми и закони.
