Имало ли е бяло робство?
В САЩ, заедно с черното робство, имало и бяло. Но през 1845 г., когато разглежда случая на Салома Мюлер, съдът постановява, че белият човек априори е свободен.
Бяло робство
Когато говорим за робство, обикновено мислим за черни роби. Имало обаче и бяло робство, възникнало през 17 -ти век. Английският крал Джеймс II например продал около 30 хиляди ирландци на Новия свят и също така нареди да изпрати политически затворници (предимно и ирландци) като роби в Западна Индия.
Черното робство става доминиращо от 18 -ти век, когато се появява триъгълната търговска схема. Англичаните донасяха в Африка стоки, които бяха търсени там, купуваха роби (а понякога просто организираха „лов“ точно на място), завеждаха ги в Америка, където ги продаваха и след това се връщаха в Англия с американски стоки.
НАУЧЕН РАСИЗЪМ
Бялото робство продължи, макар и в модифицирана форма. С нарастването на броя на колонистите в Америка все повече се практикува т. Нар. Временно заробване, когато човек се „продава“ в робство (понякога със семейството си) за определен период.
В Британската империя робството е напълно забранено едва през 1833 г., включително тази забрана се разпростира и върху колониите, чиято икономика се основава предимно на труда на роби.
Робството в САЩ: временно и постоянно
Това беше такъв „временен роб“, който се оказа Салома Мюлер, главната героиня на нашата история. Вярно е, че нейният временен статут е забравен и тя е робиня в продължение на много години.
През 1843 г. в Ню Орлиънс някаква фрау Руф, пристигнала в Америка от Елзас, среща млада жена на улицата. И тя я разпозна като момиче, което отплава с родителите си до Америка на същия кораб като самата фрау Ръф. Беше през 1818 г., тогава момичето беше на 4 години, но по някакъв начин жената разпозна самата Салома Мюлер.
На кораба беше цялото семейство Мюлер – баща, майка и четири деца. По пътя имаха финансови проблеми и за да не се върнат у дома наполовина, трябваше да „продадат“ на капитана на кораба. Не достигайки Америка, майката и едното дете починаха, така че бащата, двете дъщери и малкият син се озоваха в робство.
Нищо не се знае за съдбата на останалата част от семейството и известно време по -късно Салома Мюлер се оказа собственост на Джон Фиц Милър. Той даде на момичето фамилното си име и ново име и тя стана Мери Милър. След това го продаде на следващия собственик Луис Белмонти, който притежаваше малък ресторант. Там Мери-Салома работила като прислужница, когато срещнала бившата си спътница.
Възниква разумен въпрос – как фрау Руф разпозна Салома, ако я е видяла за последен път на 4 -годишна възраст. Жената обясни това просто – момичето израснало много като майка си, която умряла по пътя.
Освободете жената!
Германската общност, доста голяма на тези места, реши да защити правата на Салома. Те успяха да съберат определена сума, да наемат добри адвокати и да заведат дело в 1 -ви окръжен съд на Луизиана срещу двама собственици – Луис Белмонти и Джон Милър.
Луис Белмонти е последният собственик на Салома, затова заема недвусмислена позиция: дори не му е хрумвало, че купува роб. Съдът се съгласи, че той е добросъвестен купувач и не може да има претенции срещу него.
Милър твърди, че е купил Салома Мюлер като квартеронка – предишният собственик му казал, че баба й е черна. Да, външно момичето беше напълно бяло, но това не спряло Милър-в Луизиана има много такива полукръвни и „четвъртинки“.
ЧЕРНОКОЖИ АМЕРИКАНЦИ
Върховният съд на Луизиана, където делото беше разгледано след процеса на първата инстанция, в крайна сметка постанови, че ако човек изглежда бял отвън, тогава той не трябва да доказва, че има черни корени. По отношение на него беше установена „презумпцията за невинност“, но връзката с черната раса просто трябваше да бъде потвърдена.
Така през 1845 г. Върховният съд на Луизиана постановява, че човек, който изглежда бял, се счита за бял, докато не се докаже обратното.
Робския триъгълник е следният: роби-захар-ром. Купуваш роби, те работят на тръстиковата ти плантация, продаваш захарта или рома, които си произвел, и с парите от продажбата си купуваш още роби.
.