Слушам много често лезгинка и не мога да скрия пристрастията си към този огнен кавказки танц. Може би по- силата на съдбата в мен се събужда историческата памет спрямо оная част на българското племе водено от Вунд , което се преселва в Кавказ . Сложна и превратна е нашата българска съдба . Претърпели сме много влияния , много народи самите ние сме асимилирали , но нашето българско име е останало .
След разгромът на хазарите , за кратко потомците на Батбаян и Котраг са се обединили и пак междуособица , защото това е така – битка между тази България и България на Симеон е довело до разпадането и. Тогава изгрява Волжка България , а остатъците идват в Кавказ . Може би затова сърцето тупа , когато виждаш как играят кабардин – балкарците , чеченци и други народи от региона , защото част от мен или теб има в тях . Може би за нашите волжки братя историческата памет не е достатъчна за да имат чувството за единство , което съществува в дунавските им братя. През вековете именно тази памет не е пречела на двете държави независимо от религиите да подържат търговски и диполоматически отношения . Може би наистина цар Самуил е бил зет на емира на Елабуга – Мохамед ? Може би наистина нашите волжки братя са помогнали на комитопулите в борбата им с Византия ? Може би наистина търговските пътища между двете страни са били доста оживени , щом цар Иван Асен е знаел и е насочил папското пратеничество ?
Може би това или онова , но все още неизвестно . Може би това , че нашите волжки братя са част от мюсюлманското културно море е факторът , който е спънал ранното осъзнаване като народ , а сега да се делят на групи и общности . Ако направим сравнение с дунавските им братя – в различните части на етническото землище на Балканите българите са претърпели различно влияние , формирали се различни общности , но всички те имат чувството за единност , за единна принадлежност към един народ и нация . Това липсва на нашите волжки братя – имат историческа памет , но не и етническа . Затова при тях едва сега това което при нас се е осъществило през 18-19 век , се извършва сега .
Никой не може да ме съгласи , че не ме роднини . Днес много се залага на генетиката и тя ясно показва родството ни , а и самите наши сънародници се отличават съществено от цялото море от народи в Поволжието
Едно е вярно . Където и да отидем , от недрата на българската общност се раждат водачи , будители и просветители . Всичко това можем да отдадем на това , че наистина сме нация свише , защото каквото и да пишем от нашите недра се раждат ония след които вървят хиляди . Нима богомилството не е в основата на протестантизма , който запали огъня на Просвещението в Западна Европа ?
Затова кървавият акт на Княз Борис , с който се налага християнството може би е нещото , което е трябвало да се случи . Може би така е трябвало , защото историята пак показва , че това което е наложено с военна сила не е трайно и само варта в тухлите на темелите на българската държава , която е религията ще бъде спойката , която създаде основата за бъдещето по тези земи . Княз Борис извършва един исторически акт , който дава възможност и сега по тези земи да звучи българска реч.
Ако през вековете на самостоятелното ни съществуване , чуждото владичество и националното ни Възраждане религиозните различия са нямали чак такова съществено значение , сега на днешно време реалностите са други . Всеки един от нас трябва да си даде ясна сметка , че човекът до теб може да говори български , но религиозно да бъде по- различен от теб . Очевидно е , че мюсюлманската религия е в период на своя апогей и това води до изстъпления , които отвращават. Нека пак се поучим от историята и изучавайки такива , като Мустафа Маньо Шарков , Камен Боляров и други водители на дружество Родина се поучим от тях и намерим оня път , към нашите съграждани с такова вероизповедание , което да ни позволи да ги измъкнем от лапите на крайните форми на фанатизма . Наред с това нека погледнем и самите себе си и да не забравяме , че имаме съграждани с българско самосъзнание , които също обичат България не по- малко от нас православните и също милеят за нейното добруване . Пастор Александър Урумов , Владимир Христов са само малка част от примерите , за хора , които изповядват протестантизма , но са хора , които също обичат и България и не са по- малко патриоти от всички други . Отварянето към такива по- различни религиозно от нас ще доведе не до изчезване на православието , а до единението на нацията . На днешно време националното самосъзнание придобива все по- голямо значение и това излиза на преден план при отношенията ни с българите – католици . Това , което е направил Иван Лебамов в Темишоара 1941 г , банатската общност тогава не е ли пример , че те тогава са постъпили като българи и не са гледали религията . В тях е заговорило българското и затова седмица са хранили своите братя православни , докато дойдат официалните български власти .
Аз съм православен и ще сбърка всеки , който се опита да посегне на тази моя вяра . Тя е един от стълбовете на моята национална идентичност , но аз съм и българин . А под това име има и други , които са различни религиозно от мен . Беше труден и наистина мъчителен катарзиса , който изкорени от мен омразата , а събуди в мен желанието да разбера тези хора какви са и какво представляват . Бих посъветвал всички , които ме познават да направят същото . Омразата е окови , но когато трябва тогава компромиси не може да има . Но не мога да се съглася , че ако си православен единствено тогава си българин и нашата вяра е правата. Ако искаме единенние на нацията трябва да приемем , че има и други патриоти , които не са като нас . И именно на базата на обичта към тази страна и нейната съдба да съградим общото ни бъдеще – тук , сега и завинаги .
За да я има нашата България – родина на всички българи
