“-„ Поздрави “60 години от масовото принуждаване да се закълнем в денонсиране на майчиния език в македонските села
Интервю с Никос Сакелариос, представител на македонското малцинство в Гърция
Беше лятото на 1959 г., когато жителите на три македонски села бяха принудени да се закълнат публично – пред гръцката армия, жандармерията и свещениците – че няма да говорят отново „славянския идиом“.
Днес, 60 години по -късно, говорим с Никос Сакелариос, борец от македонското малцинство, който идва от село Тремио (Кардия), едно от селата, претърпели това унизително изпитание.
КОККИНИ: Никос, тези масови клетви ли бяха спонтанни?
НС: Този унизителен процес се проведе в три села. В Тремио, както се нарича до 1927 г., село Кардия в Птолемайда, Козани, в Лунтово (Кря Нера) на Кастория и в Атрапос от Флорина. С помощта на армията и жандармерията те бяха организирани с церемония полагане на клетва всяка неделя. Разбира се, във всички тези церемонии за полагане на клетва винаги имаше някои жители от самите села, които помагаха в работата на полицията, военните и други държавни органи. Тяхната цел беше да принудят обикновените хора да се закълнат, че няма да говорят езика, който са учили и използвали векове наред. Така в Кардия КМЕТЪТ на селото Йоанис Цоциас беше пионерът, който допринесе значително за тази клетва, първата от трите. Нещо повече, той е проявявал признаци на легитимност в дясното националистическо пространство от времето на гражданската война. Оттогава откриваме неговия подпис като кмет, както и позицията, която заема срещу DSE (вестник „ELLINIKOS VORRAS“, 9.1.1948 г.). Разбира се, той е възнаграден за услугите си, след което отново е назначен за кмет на селото. Неговата звезда ще залезе през 1974 г. с падането на хунтата, когато вече няма да бъде избран. За протокол трябва да се отбележи, че брат му е бил на страната на DSE и е убит някъде в Кастория.
Тази история спря след протести, стигнали до ООН. Всяка клетва се проведе в атмосфера на тероризъм. Във всяко село се разположиха силни сили на армията и жандармерията, докато самата церемония се състоя в присъствието на префекти, бригадири и полковници от Втория армейски корпус и управители на области. Офицери и свещеници принудиха хората, подредени на площада на всяко село, да вдигнат дясната си ръка и да се закълнат, че няма да говорят отново „славянския идиом“. Основният език в тези села – не само по време на клетвата, но и много по -късно – беше местен (местен) или местен без -гръцкия.
Инициативата за полагане на клетва, но и техният ритуал до последния детайл, започва от гръцката държава (епохата на Константинос Караманлис) и разбира се засяга само селата, населени с етнически македонци („коренните македонци“, както споменава кореспондентът на вестник „МАКЕДОНИЯ“ в доклада си за полагане на клетва).
Що се отнася до успеха на клетвата да се спомене само – и за голямо разочарование на местните участници в десницата – характерно е, че фактът, който сега се разпространява като шега в селата. Когато „доброволното“ полагане на клетва приключи и бригадите джипове, офицери и полковници си тръгнаха, жителите се сбогуваха с викове от домовете и нивите си, пълни с злорадство:
– Ai susndrae, което означава „Поздрави“, „завинаги“.
И те, като истинските „демократи“, се обърнаха:
– Е, не казахме ли, че вече няма да говорим на този „цигански“ език?
След този акт те продължават престъплението в други две села: в Лудово (Кря Нера) от префектура Кастория на 2 август 1959 г. и, за да завършат „фиестата“, в село Атрапос в префектура Флорина, на 9 август 1959 г
.
В Кря Нера (Лудово) от Кастория избраха 2 август, може би не случайно. Всъщност един от ораторите, г -н Gannousis, заяви от името на запасните офицери от Кастория „, че подчертава факта, че тази скромна церемония съвпада с свикването в Лариса на 1 -ва панхеленска конференция на офицерите от запаса на Гърция. клетва за вярност на хиляди еф. Воините на Гърция. Ораторът допълнително подчерта, че както скромната церемония на селото, така и внушителната ще бъдат голям шамар в лицето на всякакви врагове на Гърция, които в същия ден празнуват годишнината на, Илинден, . Речите на гореизказаните оратори бяха обхванати от оживени и продължителни аплодисменти в подкрепа на Краля и армията “(вестник„ HELLENIC NORTH “, вторник, 4 август 1959 г., стр. 7).
Третата клетва се състои следващата неделя в село Атрапос (Карпесина) във Флорина. Отново същата ситуация на милитаризиран климат. Журналистите, които ще пишат относително принадлежат към същия спектър на национализма. Ник отразява тази клетва със статия във вестник „ELLINIKOS VORRAS“ на 11.5.1959 г. Στάγκος. Той е същият журналист, който е отразявал събития от гражданската война, със сигурност от страна на т. Нар. Правителствена армия, срещу DSE.
KOKKINH: Как стоят нещата днес? Има ли хора, които страдат, защото се чувстват национално македонци или защото говорят македонски език?
НС: Премахването на последиците от гражданската война все още не е приложимо за македонците. Хората, които са воювали като войници в Албания, а след това като партизани срещу германската, италианската и българската окупация, нямат право дори и днес да се върнат у дома. С коледното си решение от 1982 г. (№ 106-841) министрите Генниматас и Скуларикис решиха, че само „гърците от расата“ могат да се върнат от изгнание. По този начин тези бежанци, които понастоящем живеят в Република Македония, но и семейства, живеещи в България, в Ташкент, в село „Никос Белогианис“ в Унгария, нямат право да стъпват в Гърция или на погребението на баща си, брат си или на сина им и са изнудвани от местните гръцки консулства и Министерството на външните работи за това.
Аналгезията на гръцката държава не пропуска дори мъртвите. Така славяноугоден послушен министър на правителството на Цолакоглу Сотирис Гоцаманис беше назначен приживе и възнаграден като довереник на гръцката държава, докато активисти като Мирка Гинова, Терповски, Ташко Карацеко които бяха изгонени от гръцките военни отряди, все още очаква признание.
KOKKINH: Но какво точно искате днес?
НС: Ние защитаваме каузата на македонското малцинство в дух, далеч от национализма. Ние вярваме в приятелството на балканските народи. Ние не искаме война на Балканите, а уважение към всички етнически, езикови и религиозни малцинства за доброто на всички народи в региона. Ние не искаме нищо прекомерно, като смяна на границите или нещо подобно.
Искаме обаче нашият език да се преподава в училищата в района за няколко часа седмично, както и нашата история и традиция. Искаме нашите песни да се чуват по радиото с думи, каквито са на нашия език. Искаме те да се наричат „Eleno Mome“, а не Eleni kori, да се наричат „siarenni tsiourapoi“, а не чорапи. Подобно на понтийците, те не изоставят традицията си и казват тик, коцари – без превод – и се справят добре.
KOKKINH: Преследвани ли сте от гръцката държава през всичките тези години?
НС: „Домът на македонската култура“ е създаден във Флорина. Уставът му е отхвърлен както от Първоинстанционния съд, така и от Апелативния съд. След като изчерпахме всички средства за защита, прибягнахме до Европейския съд в Страсбург. Бяхме прави и гръцката държава вече беше длъжна да плати обезщетението, определено в решението на Европейския съд. Няколко години по -късно той също беше отхвърлен от Първоинстанционния съд и от Устава на Сдружение „Русалии“ в Централна Македония, докато едва наскоро имахме забрана за дейността на културното сдружение на Братството „Кирил и Методий“ в префектура Серес. Имаше и преследване във връзка с двуезичния знак (на гръцки и македонски), който беше поставен в офисите на Rainbow. В крайна сметка обаче четирите членове на Rainbow бяха оправдани поради публичността, която въпросът получи както в Гърция, така и извън нея, както и проявената солидарност.
* Интервюто е публикувано на страница 4, октомври 2019 г., във вестник „I Kokkini“, който се разпространява.
