Из стенограмите:
„ВИШИНСКИ: Снощи аз настоях да се явите на среща с мен и Вие отказахте. Как се осмелявате? И кой сте Вие, та да се държите по подобен начин със специалния пратеник на генералисимус Сталин?”
Н. ПЕТКОВ: „Тъй като сте ме поканили на среща, без съмнение Вие знаете кой съм аз. Тъй като думите Ви целят да оставят впечатлението, че не знаете кой съм, ще Ви кажа. Аз представлявам най-силната политическа организация в България, БЗНС, организация на българските селяни, които са 85 % от населението на страната. Нашата организация е демократична и освен това е лоялен сътрудник на останалите организации, влизащи в състава на политическата опозиция. Ние не се занимаваме с политика през нощта, а през деня. Нощите повече подхождат за конспирации, които ние не харесваме.”
ВИШИНСКИ: „Вие знаете ли кой съм аз?”
Н. ПЕТКОВ: „Разбира се. Вие сте заместник-министър на външните работи на Съветския съюз.”
ВИШИНСКИ: „Вие трябва да се подчините на нашето решение и да се включите в състава на правителството!”
Н. ПЕТКОВ: „Аз и моите приятели сме готови да влезем в правителството само ако нашите условия за създаването на действително демократично правителство бъдат приети.”
ВИШИНСКИ: „Вие нямате право да издигате, каквито и да било условия! Вашата задача е да определите двама души, които ще имат готовност да влязат в правителството незабавно. Без каквито и да било предварителни условия. Това е нареждането на генералисимус Сталин. Давате ли си сметка какво означава това? Аз нямам време за губене.”
Н. ПЕТКОВ: „Господин Вишински, аз не съм свикнал да получавам разпореждане, от който и да било чужд държавник. Аз се подчинявам единствено на разпорежданията на своя народ и на своята организация.
ВИШИНСКИ: „Аз съм виждал много такива като Вас. Точно толкова упорити и арогантни. Вие обаче не сте в състояние да се противопоставите на Съветския съюз. Много сте дребен за подобно нещо. Сам ще видите какво очаква онези, които се осмеляват да ни се противопоставят! Вие още не ни познавате!
(Вишински удря с юмрук по масата). Ще приемете предложението ни. Вие няма къде да ходите!
Н. ПЕТКОВ: „Ние се борим, г-н Вишински, в името на защитата на нашите идеи и на правата на нашия народ. Това е наш дълг и нищо не може да ни застави да се отклоним от него.“
————
Бретхолц описва сталинисткия процес срещу Никола Петков:
„Точно два месеца по-късно, на 5 август 1947г. „Народният съд” в София започна процесът срещу Петков и неговите четирима съ-подсъдими – трима висши офицери от българската армия, които в действителност бяха свидетели по обвинението. Държавна измяна, участие в две военни съзаклятия, насъскване на населението с речи и статии бяха престъпленията, в които се обвиняваше Петков. Съ-подсъдимите му се признаха за виновни и характеризираха Петков като ръководител на съзаклятието, чиято цел била да смъкне комунистическия режим и с помощта на Западните сили да заграби държавната власт. Самият Петков бил определен за министър-председател на бъдещото правителство. След тези показания съ-подсъдимите се отърваха с лишаване от свобода от десет до петнадесет години затвор.
Петков се защитаваше спокойно и с чувство на превъзходство. Той отхвърли всички обвинения и доказа, че повечето от мнимите му съзаклятници, които бяха подсъдими или свидетели и са дали показания срещу него, ги вижда за пръв път в съдебната зала.
Когато прокурорът го попита, как тогава си обяснява техните показания, той отвърна: „Струва ми се, че Вие, господин прокурор, повече от мен сте в състояние да разрешите тази загадка”.
В своята последна дума Петков потвърди, че гласовете при изборите, речите, които държал, и статиите, които обнародвал, били единствените оръжия, с които се е борил срещу правителството. Никога не бил участвал в съзаклятие и не е призовавал за помощ от чужбина. „Аз съм убеден или поне се надявам, че Вие като съдии ще се ръководите само от Вашата съвест и ще ме оправдаете!,“ завърши той.
И когато председателят на 16 август, „в името на българския народ” оповести присъдата – „смърт чрез обесване“, Петков не загуби самообладание и извика:
„Не, не в името на българския народ, а по поръчение на Вашите господари в Кремъл. Българският народ, смачкан от кървавата тирания, която искате да префалшифицирате в правосъдие, няма да повярва на Вашите лъжи.”
Войници – милиционери се нахвърлиха върху него и го извлякоха от залата. Никола Петков беше произнесъл последната си дума към своя народ и към свободния свят.“
Елица Христова
