Адвокат Стефан Караиванов – родственик на Васил Левски, завършил Сорбоната, народен представител от 25 Народно събрание. Убит от комунистическия “Народен съд“ на 1.02.1945г. по заповед на болшевиките от Москва, в условия на окупация на България от Червената армия – поробител.
“НАРОДНИЯТ СЪД“ – ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА БКП и съюзниците й.
През 1996 г. присъдите на 1-ви и 2-ри върховен състав са отменени от Върховния съд поради “липса на доказателства“, т.е. МОСКВА СЪДИ И УБИВА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД БЕЗ ВИНА И ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Стефан Караиванов е син на Васил Караиванов. Негов дядо е Генчо Караиванов, един от братята на Гина Кунчева, майката на Васил Левски. Той обаче е не само първи братовчед на Апостола, но и негов най-верен съратник. Заедно с Васил Левски двамата създават революционния комитет в града. Караиванов е избран за негов касиер.
След обесването на Левски е член на Карловския комитет по подготовката на Априлското въстание от 1876г. В Караивановия хан, който се намира срещу къщата на Левски, са се провеждали събранията на комитета, в него намират подслон Тодор Каблешков, Георги Бенковски, крие се докато боледува и Панайот Волов.
За заслугите му към България княз Фердинанд награждава Васил Караиванов с орден. След Освобождението става председател на новоизбрания градски съвет в Карлово.
Малко по-късно е разорен, но категорично отказва финансова помощ от държавата.
Васил Караиванов, най-верният другар и сродник на Левски не само дочаква освобождението, но доживява до дълбока старост. Умира през 1933 г.,
а през целия си живот събира безценен архив за живота и делото на Апостола. Един от тримата му синове – доц. д-р Петър Караиванов, успява да запише разказите му и по-късно да ги подвърже в книга.
Другият му син – Стефан Караиванов, е по професия юрист и през 1940 г. става депутат в XXV народно събрание, където е избран за председател на комисията по външна политика.
Политическият му възход не е случаен – завършил е Сорбоната с адвокатска диплома, отворил е адвокатски кантори в София и Карлово. През 1940 г. карловци го избират мажоритарно за народен представител. През 1943 г. той е сред 42-мата депутати, подписали се за спасяването на българските евреи.
След 9 септември 1944 г. Стефан Караиванов е арестуван от комунистите и е осъден на смърт от тях във втори състав на „Народния съд“ заедно с още 125 народни представители в XXV народно събрание.
Малко преди да бъде екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Стефан Караиванов е имал възможността да избяга от България. Предлагали са му търговски паспорт, за да напусне страната, но той отказал категорично с думите: „Народът ме е избрал, народът няма да ме погуби“, разказва неговият внук.
По това време карловецът е 39-годишен, а комунистическият терор засяга цялото му семейство.
След 9 септември 1944 г. дълги години наследниците на родолюбивата карловска фамилия са дискриминирани и репресирани като „врагове на народа“. Забранено им е да учат в университети, достъпът им до работа е ограничен, къщата им в Карлово е конфискувана. През 1961 г. вдовицата на депутата получава великодушно от “народната власт“ правото да откупи дома си.
