ЗАЩО СЕ СЛУЧИ ХРАНИТЕЛНА КРИЗА В СССР СЛЕД ВОЙНАТА? ТАРАС РЕПИН

Защо хранителната криза се случи в СССР след войната?

1947 г. влезе в историята на СССР с премахването на системата за дажби, паричната реформа и по -ниските цени на най -важните потребителски стоки. Но в някои региони на страната той беше запомнен с липсата на храна, което доведе до глад. Сами по себе си След края на Втората световна война значителна част от Европа беше погълната от продоволствена криза. Великите сили решили да започнат чрез новосъздадената Организация на обединените нации програма за борба с глада. Резолюцията, подписана от СССР, Великобритания, САЩ, Франция и Китай, се фокусира върху опасността от настоящото положение и призова международните организации да предоставят на регионите в най -неравностойно положение доставки от земеделски производители. Глава U.N.R.R.A. (Администрация на ООН за подпомагане и рехабилитация на жертви на войната) американецът Хърбърт Леман оцени ситуацията като критична. Ставаше дума преди всичко за Югославия, Австрия, Унгария, България, Италия, Германия, Франция, Испания, Северна Африка, Индия и Китай. Селскостопанските доставки идват предимно от САЩ, но те не покриват необходимите минимални нужди от храна. В СССР положението не беше критично. Въпреки това ръководството на страната възнамеряваше да използва западната помощ. На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. Сталин и Рузвелт постигнаха споразумение да предоставят на СССР заем от 10 милиарда долара, който ще бъде използван за възстановяване на националната икономика и закупуване на храна. Но след края на войната отношенията между СССР и съюзниците започнаха да се охлаждат. През 1947 г. Сталин отказва да приеме плана на Маршал, към който се присъединяват 17 европейски държави. По това време СССР вече беше започнал да го обхваща продоволствената криза. Съветското ръководство беше уверено, че проблемът може да бъде решен сам. Страната имаше определени резерви. Нещо повече, веднага след войната в Съветския съюз като трофеи от Германия, редица държави от Източна Европа и Китай, беше организирано масаво депортиране на глави добитък, наброяващо до половин милион глави. Както се оказа, това не беше достатъчно, за да се предотврати глада. Нямаше да има зърно През 1946 г. СССР беше засегнат от суша. На първо място, райони от европейската част на страната пострадаха от това, което доведе до значително намаляване на производителността. През 1947 г. са събрани само 98,5 милиона тона зърно, което е с 25 милиона тона по -малко от 1940 г. Въпреки факта, че добивът в Северен Кавказ и Сибир беше доста висок, само половината от всички колхози в страната успяха да изпълнят плановете за запасяване на зърно след войната. Голям проблем за СССР беше изключително ниският размер на трудоспособното население, липсата на селскостопанска техника и намаляването на добитъка. До 1947 г. обемът на селскостопанските продукти намалява с 40% в сравнение с предвоенното ниво. Василий Попов, доцент в Московския педагогически държавен университет, пише в статията си „Държавен резерв на зърно в СССР и социална политика“, че поради директивното увеличаване на поръчките за зърно 8% от колективните стопанства са останали без заплащане за работни дни чрез зърно, на останалите се дава не повече от 1 кг на ден. Хората бяха посъветвани да придобият собствено домакинство, без което беше изключително трудно да се живее. В някои региони започна гладът, но ръководството на страната отказа да поиска от местната администрация да издава зърно от държавния резерв. Още през 1946 г. правителството разработи план за най -строга икономия и следователно на всяка цена, предназначена да запази съществуващите държавни запаси от зърно. В страната имаше зърно. Данни на Главното управление на държавните материални резерви за 1941-1944 г. свидетелства, че са натрупани над 15 милиона тона зърно за нуждите на армията и националната икономика, около 10 милиона тона са поставени в държавния резерв. Историците смятат, че Кремъл се нуждаел от стратегически резерв за зърно в случай на нова война. Властите постигнаха целта си с оскъдното снабдяване с храна на гражданите, увеличаването на данъчната тежест, увеличаването на цените на определени категории стоки и намаляването на заплатите. Нищо човешко. Намаляването на заплатите е друг сериозен проблем в ранните следвоенни години. Заплатите на работниците са почти наполовина. Според Попов, със средна заплата на работник от 200 рубли, той харчел до 9 рубли на ден за храна във фабричната столова. Хроничното недохранване се превърна в норма за мнозина. През 1947 г. цените на храните забележимо се повишиха. И така, килограм пшеничен хляб струваше 4 рубли, елда – 12 рубли, захар – 15 рубли, а за килограм масло беше необходимо да се платят цели 64 рубли. Литър мляко струва 4 рубли, бутилка бира – 17 рубли, дузина яйца – 16 рубли. При средна заплата в страната от 500 рубли такива цени бяха прекомерни. Но за селото беше особено трудно. След демографската дупка, причинена от войната, основната работна сила на колхозите се състои от жени, възрастни хора и деца. Поради липса на техника и добитък се наложи ръчно да орат земята. Поради недостиг на храна, селото беше премахнато от хранителните запаси и военни дажби, а 30% от фермите са лишени от парични заплати. Това принуди селяните да се преместят масово в градовете. В райони в неравностойно положение лекарите започнаха редовно да откриват дистрофия, която често се усложнява от пневмония, туберкулоза, дизентерия и други инфекциозни заболявания. Доста често можеше да се видят изморени и изтощени хора, които изпаднаха в гладни припадъци и умираха, много от тях точно по улиците. Изгладнелите хора ядеха каквото можеха. Владимир Соколов от селището Белая в Курска област припомни, че през първите следвоенни години обичайната му диета се състоеше от супа от коприва и хляб от ерзац. Майка му успява да прави сладкиши от липови листа и цветя. В някои региони хроничното недохранване е породило такова ужасно явление като канибализъм. През пролетта на 1947 г. Министерството на държавната сигурност на Украйна получи доклад за два случая на канибализъм в района на Одеса. В първия някакъв Филипенко, работник на колхоза. Тимошенко, заедно с двете си деца, изяли трупа на 5-годишния си син в продължение на пет дни. Във втория, убитият втори син вече е отишъл за храна. В същия доклад се отбелязва, че 50% от учениците в област Красно-Окнянски поради остър недостиг на храна са спрели да посещават училище. Историкът Валентина Житомирская в своята работа „Великата отечествена война и демографското положение в Русия“ пише, че за разлика от 1933 г., която е белязана с висока детска смъртност, през 1947 г. хората в репродуктивна възраст умират главно поради масово недохранване, работещи до изтощение , хроничен стрес и болести. Не всички гладуваха В Съветския съюз, Голодоморът от 1947 г. беше заглушен за дълго време. За първи път информация за този ужасен период се появява през 1988 г. в труда „История на селячеството“. Основните причини за глада бяха наречени „катастрофална суша и последиците от войната“. Докторът на историческите науки Вениамин Зима обаче вижда друга, по -сериозна причина за следвоенния глад в СССР – „политиката на съветските власти“, която насърчава продажбата на зърно в чужбина с цел увеличаване на валутните резерви. Зима е сигурна, че гладът не е трябвало да се случва, тъй като държавата е имала достатъчни запаси от зърно за това. Правителството обаче предпочита износа пред нуждите на населението. Според историка, за 1946-1948г. износът на зърно възлиза на 5,7 милиона тона, което е с 2,1 милиона тона повече от износа за трите предвоенни години. Друга част от зърното е загубена в складове, неподходящи за съхранението му. Според изчисленията на Зима именно тук са унищожени над 1 милион тона. На кого СССР е продавал зърно?

Съдейки по данните от статистическия сборник „Външна търговия на СССР в следвоенния период (1946-1966 г.)“, през 1946 г. най-големите доставки са били в Полша (608 хил. Тона), Франция (499 хил. Тона), Финландия ( 220 хиляди тона), България (85 хиляди тона) и Чехословакия (30 хиляди тона). През 1947 г. износът намалява, но все пак се появяват цифри в стотици хиляди тонове. Само за две години около 1,4 милиона тона зърно са изнесени от СССР в чужбина. Може би това количество зърно не е било достатъчно, за да осигури хляб на гладните. В края на краищата не всеки изпитва остър недостиг на храна и пари. По този начин служителите в отбранителните предприятия, правоприлагащите органи, средните и висшите мениджъри могат да си позволят много по -разнообразна диета, отколкото по -голямата част от работниците и селяните. Например заплатата на обикновен служител на Саратовския авиационен завод е 687 рубли, ръководството получава от 1300 до 3000 рубли. Животът на партийната номенклатура беше още по -удовлетворяващ. Това може да бъде доказано с писмото на Николаевския окръжен комитет на КП (б) У до Москва до началника на Главрибснаб на Министерството на риболовната промишленост на СССР от 17 април 1947 г .: „Изпълнителният комитет на Областния Съветът на депутатите от работещите хора и Регионалният комитет на КП (б) У ви молят да освободите доставките на ръководството на региона до 1 май рибни продукти с подобрено качество: хайвер от сьомга – 500 кг, пресован хайвер – 30 кг, тихоокеанска херинга – 1000 кг, консерви от различни консерви – 1000 консерви ”. Някои гладни райони на страната, като Украйна и Беларус, успяха да се справят с недостига на храна. Те получиха помощ от ООН, която не беше възпрепятствана от Сталин. Но РСФСР беше отстранен от тази програма от ръководството на страната.

Тарас Репин