От 1924 година Тиквешкото благотворително братство в София носи името на Даскал Камче (родом от Корешница, но израсъл във Ваташа). На следващата година братството публикува и кратка негова биография, написана от Христо поп Антов от Ваташа. През 1836 година Даскал Камче с помощта на Теодосий Синаитски (Теохар Гогов от Дойран) и Йовчо Марков от Кавадарци, купува ръчна печатарска преса и успява да я монтира във Ваташа – това е първата българска печатница. Тя е затворена още на следващата година от гръцкия митрополит. Теодосий Синаитски взема пресата със себе си в Солун и успява да получи разрешение от митрополит Мелетий Солунски за отваряне на българска печатница към църквата “Св. Мина“ (1838). Тя успява да просъществува до към 1843 година, когато е унищожена от пожар. В това кратко време са издадени няколко книги, между които “Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович от Теарце (Тетовско), написана на “прости язик болгарский Долния Миссии, Скопский и Тетовский“.
Христо поп Антов. Кратки биографически бележки в памет на засужилите дейци из Тиквешко. София, 1925, с. 4-7.
