Днес групата общински съветници от ВМРО (Светлозар Янков, Илиян Янев и Бочо Бочев) дарихме на „Исторически музей – Карлово“ паметна плоча на проф.д-р Тодор Николов, която да бъде поставена на мястото, където е била родната му къща.
Всъщност, паметна плоча на това място е поставена от родолюбиви карловци през 1991 г. , но към момента е съсипана.
От тук следва да бъде съгласувано с общинското ръководство замяната на унищожената вече плоча с новата.
Плочата, която предоставихме, беше изработена преди доста време по наша молба от дейците на ВМРО Димитър Антов и Стефан Грънчаров, но поради честите предизборни кампании, преценихме, че момента не е подходящ за подобни инициативи, още повече от страна на политическа организация, каквато представляваме.
ТОДОР НИКОЛОВ НЕДЕВ (14 май 1875 – 10 февр. 1923) е един от първите български ботаници. Роден в Карлово, където завършва прогимназия. Въпреки материалните затруднения, продължава образованието си най-напред в Пловдив, а след това в Габрово, където се дипломира (1897). Със заеми, които цял живот изплаща, заминава за Швейцария и записва естествена история в Женевския университет. По време на следването си печели конкурс с научна разработка за премията на университета и една година работи в него като асистент. Завършва с докторат по ботаника (1902). Завърнал се в България, става гимназиален учител по естествена история в София (1904–1918), но не прекъсва научните си занимания. Използва командировките в Германия (1905), Париж и Лондон (1910), за да работи в големите библиотеки и лаборатории и със своите публикации си спечелва международна известност. През 1914–1915 г. е командирован в Централния земеделски изпитателен институт, в който през 1918 г. е назначен на постоянна работа. Мобилизиран по време на Балканските войни и на Първата световна война, натрупва богат хербариен материал от Тракия и Македония. През 1922 г. е избран за доцент по ботаника в СУ, но само 3 месеца след това умира, без дори да прочете встъпителната си лекция. Член на настоятелството на Българското природоизпитателно дружество. Близък приятел на П. К. Яворов и на много други писатели и хора на изкуството.
На 27 дек. 1922 г. в присъствието на свидетелите Григор Чешмеджиев, Никола Харлаков, Боян Пенев и др. прави завещание. Предоставя специализираната си библиотека по естествена история на Централния земеделски изпитателен институт, останалите книги – на библиотеката на Карловската гимназия, а своите тракийски и македонски хербарии – на ботаническия хербарий при физико-математическия факултет, където да се обработят от доц. Николай Стоянов.
Най-значимата сума (между 10 и 15 хил. лв.) заделя за Карловската гимназия. Тя е предназначена за образуване на фонд на негово име, от лихвите на който да се подпомага най-добрият ученик. В полза на фонда завещава и по-голямата част от хонорарите, които има да получава от книгоиздателство „Христо Г. Данов“ за публикувани научни трудове.
Фондът е образуван през 1923 г. Нараснал главно от постъпилите хонорари и от лихвите на капитала, към 1 септ. 1935 г. той възлиза на 134 582 лв., към 15 септ. 1939 г. – на 157 872 лв., към 15 септ. 1943 г. – на 173 923 лв. Управлява се от учителския съвет при Смесената гимназия „Васил Левски“ в Карлово. Съгласно правилника, утвърден от МНП на 22 апр. 1939 г., подпомагането на учениците е във вид на стипендии, чиито брой и размер се определят съгласно годишния бюджет на фонда. Те се отпускат на бедни ученици от Карлово, които „проявяват голяма обща интелигентност и дарования в областта на науката или изкуствата, които са трудолюбиви и се отличават със своите способности и добродетели.
Проф.д-р Тодор Николов е част от плеядата видни карловци, които оставят ярка следа след себе си, но и които правят впечатляващи материални дарения в полза на родния си град Карлово и на България.
