Георги Раковски и Болградската българска гимназия 1858-1878 г.
След края на Кримската война от 1853-1856 г. според Парижкия мирен договор от 1856 г. гр. Болград и още 39 български села в Бесарабия преминават към територията на васалното на Турция княжество Молдова. През март 1857 г. султанът назначава за държавен глава на Молдова княз Никола Богориди.
През януари 1858 г. Георги Раковски пристига в столицата на Молдова гр. Яш, по поръчение на българите от Галац да ходатайства през княза на Молдова Никола Богориди да разреши да се открие в града българска печатница. Известно е от биографията на Раковски, че той и Никола Богориди са съученици и близки приятели в най-елитното гръцко средно училище – Великата школа в квартала Коручешме в Цариград. В приемната на княз Богориди Раковски случайно се запознава с двамата депутати на бесарабските българи: Панайот Греков и Георги Минчев, които носят подписка от жителите на Болград и 39 български села в границите на Молдова с молба да се открие в Болград българска гимназия.
Георги Раковски установява бързо най-приятелски връзки и оценява тяхното горещо и силно родолюбие: „Въистина видях в тях чувства благородни и мисли родолюбиви!” Раковски също свидетелства, че в Яш: „Ежедневно се виждах с тия пълномощни и им давах по възможност тия мои сърдечни български наставления”. Георги Раковски започва енергично да лобира пред своя приятел от ученическите години княз Богориди да издаде по-скоро указ за основаването на гимназия в административния център на бесарабските български села Болград първа българска гимназия.
Още в Яш, оценили опита, знанията и авторитета на Георги Раковски от своя страна представителите на бесарабските българи Греков и Минчев му предлагат да застане начело на гимназията като директор. За тази покана Раковски пише през март 1858 г. до Иван Иванов: „Тия же задоволни от мене, просиха ме да дойда в Болград и да съдействувам, щото по-скоро да се положи в действие това общополезно българско дело – гимназията. Аз с удоволствие приех това“. Дни по-късно Георги Раковски разбира, че турската власт настоява пред княз Богориди той да бъде арестуван и изпратен в турската столица за изпълнение на смъртната присъда, която има от турски съд. За Раковски става ясно, че е невъзможно да стане директор на гимназията в Болград на територията на васалното от Турция княжество Молдова. Той се прехвърля бързо на руска територия е през март 1858 г. се установява в гр. Одеса
От черноморския град той изпраща благодарствено писмо до княз Никола Богориди: „А когато пълномощниците на българските поселения в Бесарабия се явиха и поискаха да бъде учредена гимназия в Болград, Ваша Светлост показахте така благосклонни чувства и без отлагане им позволихте исканото… Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдовците. Възползувайте се от обстоятелствата!“ В писмото си Георги Раковски посочва историческото значение и перспективата за образователния и културен просперитет на българите и тяхното „много по-светло бъдеще”, отколкото на молдовците.
На 10 (22) юни 1858 г. е издаден Хрисовул (указ) от княза на Молдова Никола Богориди за откриване в гр. Болград на българска гимназия. По силата на този Хрисовул Болградската гимназия ще бъде достъпна за децата на всички колонисти и чужденци, независимо от тяхното материално състояние, като единственото изискване е те да бъдат православни. В този указ се прокламира, че „…всички предмети в това училище ще се преподават на български език с изучаване и на румънски език“.
Връзката на Георги Раковски с обществените и просветни дейци на българите от Бесарабия има голямо значение за развитието на Болградската гимназия в първите години от нейното съществуване. Където и да бъде, с каквото и да се занимава, той намира време да живее с проблемите на първото българско средно училище. Това е видно от писмата, които Георги Раковски пише до училищното настоятелство в Болград, до отделни членове на Попечителния комитет (Панайот Греков) или до първия директор, а след това и гимназиален учител Сава Радулов. Раковски съветва да има сериозно отношение при подбора на учители и препоръчва да се осигури възможност на по-способните учители да отидат да специализират в чужбина, за да повишат своята научна и педагогическа подготовка.
Като програмен документ за учредяването на Болградската гимназия можем да определим писмото от началото на април 1858 г., което Георги Раковски адресира до болградските първенци: Панайот Мумчиоглу (Греков), Дочо Христов, Никола Парушев, Иван Данчов и други „…родолюбци българи жители болградски!“ Ето най-важните пасажи от тази програма за уреждането и развитието на гимназията писмо: „В мое дошествие (пристигане) в Одеса известих се, че сте се събрали и съгласно без никакво разногласие сте отбрали попечители (училищни настоянели) за управление на общонародное сия дело, от кое не само ваше преселение ожидава светлая си бъдощност и человекоподобное благоденствие, но и цяла още България ще се ползва, и ваший град ще стане знаменит и славим между цял българский народ!
Неизказана наистина бъде моя ревност, и душевно наслаждение чуствувах за тая благополучна ваша първа постъпка! Молитвувам ви от сердца и в бъдощност, тако миролюбиво, и съгласно да следвате в ваше святое поприще, чрез кое само благополучно щете достигна в желаямия успехи! От колико аз имах чест да позная от ваши съграждани, казвам ви без притворност, че видех въистина родолюбци българи в сърдца коих са е възродила ревност и благородное чювство заради просвещение народа нашего. Но ревност сия само тогава ще се опознае и оцени, кога са приложи в действие. По-скоро да се нареди средоточная сия гимназия в Болград, тоест да се доведат учени учители българи родом работи на первое начало, и да започнат да преподават. Знайте, че политическия обстоятелства са непостоянни и могат да се изменят! Ви имате наистина нужда от много работи за первое начало, но неустрашите са; само почнете да действувате, и все ще се нареди и устрои.
Постоянство с прилежание всяка работа довежда в съвършенство. Вършете съобразно с настоящая обстоятелства и гледайте на начало още да положите добра основа. Понеже всяка работа, каквато основа и положи человек в начало, такъв и конец добива; а най-паче общенародна работа. Обозрявайте бъдноста с проницателност, и въображавайте бъдността си, че не вършите временна работа, но вечна, коя имат да разсъдят в бъдощност потомци, и да оценят ваша дела пристойно. Каква друга по-безсмъртна полза има человек на този временний свят, разве да заслужи похвално име и неизгладима памет в потомството”.
От 18 октомври 1860 г. до 28 септември 1861 г. Сава Радулов пише на Раковски шест писма. Основните теми в тези писма са разпространението на вестник „Дунавски лебед” в Бесарабия и Болград, дописките на Радулов за репресиите на молдовската войска и полиция над бесарабските българи през ноември 1860 г. В писмо до Георги Раковски от 17 януари 1861 г. Сава Радулов изброява абонатите на в. „Дунавски лебед” в Болград и под номер осем посочва „Гимназията в Болград. За тия абонати ще ви се изпроводят парите за шест месеци предплата…” Този абонамент се отнася за библиотеката на Болградската гимназия, където е цялото течение на в. „Дунавски лебед“. В едно от писмата си до Георги Раковски Сава Радулов пише: „Вашите слова се проповядват като думи святи по целий Болград”.
Макар след 1861 г. Георги Раковски основно да е ангажиран с организиране на освободителната борба на българския народ, той продължава да се интересува от проблемите на Болградската гимназия. От 1858 до 1878 г. Болградската гимназия израсна не само като първо българско общообразователно средно училище, а се превърна в национален просветен център и културно огнище на възраждащия се български народ.
И през следващите години до 1866 г., когато Георги Раковски минава през Бесарабия и Болград, в общуването си на живо или в кореспонденцията си той се интересува от състоянието, проблемите и успехите на Болградската гимназия. Но годините 1858 – 1861 г. са основни от неговата дейност по отношение на първата българска гимназия, тъй като тогава се формира и започва да функционира Болградската гимназия като водеща институция на българската възрожденска просвета.
И съвсем закономерно в края на 1998 г. учителският колектив и родителите на възстановената през 1993 г. Болградска гимназия на общо събрание решиха и предложиха за патрон на гимназията да бъде Георги Раковски. С указ от 5 април 1999 г. на Министерския съвет на Украйна на Болградската гимназия бе дадено името на Георги Раковски. Беше поръчано в едно от ателиетата на гр. София, където и ушито знамето на гимназията с образа на Георги Раковски. Гимназията „Георги Раковски” в гр. Котел през април 1999 г. подари на Болградската гимназия бронзов бюст на Раковски, скулптор акад. Иван Лазаров, отлят във Виена през 1936 г. На 29 май 1999 г. тържествено е открит и осветен пред учебната сграда бюст-паметника на Георги Раковски и също осветено и знамето на гимназията. Така големите заслуги на великия българин Георги Раковски за създаването и развитието на първата българска Болградска гимназия са ознаменувани с патронно име, бюст-паметник и гимназиално знаме с неговия образ.
