В една от последните ни срещи във Вашингтон, Алекс Алексиев спомена, че би се радвал, ако представител на българската диаспора го наследи като експерт по глобална сигурност в Америка.
Алекс бе известен най-вече с това, че беше един от най-големите експерти в тази област в историята на САЩ. Професионалната му насоченост бе повлияна по-голяма степен от неговия произход и минало. Той е син на известния български писател, карикатурист и издател Райко Алексиев, убит в първите дни след 9 септември 1944 от хората, чиито деца и внуци днес са интегрална част от политическия елит на България. Внук е на дългогодишния четник на ВМРО от Солун Никола Алексиев.
Сега, когато Алекс вече не е между нас, аз реших да напиша тази статия с цел да помогна на всички българи, които биха искали да запълнят празнината, оставена от него.
Алекс Алексиев прекара по-голямата част от кариерата си като анализатор за Ранд Корпорейшън и Хъдсън Институт, директор на българската редакция на Радио „Свободна Европа“, както и като преподавател по глобална сигурност в Калифорнийския Университет в Лос Анджелис. През последните години от професионалния си живот той създаде Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания, както и електронната медия Bulgaria Analytica. Повечето от анализите му могат да бъдат намерени на електронните страници на посочените организации. Връхна точка в кариерата му беше
участието му в известния „Екип Б“,
който определяше политиката на американските президенти Картър и Рейгън спрямо Съветския Съюз. Също така Алекс владееше свободно английски, турски, руски и немски език.
Най-лесният начин човек да продължи делото му е да се сдобие с подходящото образование и лингвистични умения, и да се фокусира върху темите, над които Алекс поcледно работеше.
Ще се опитам да хвърля малко повече светлина по този въпрос, базирайки се на чутото по време на разговорите ми с него, без да твърдя, че съм единственият или най-точният източник на информация по тази тема.
Алекс анализираше политиката на Русия спрямо НАТО и ЕС, както и навлизането на политическия ислям в Европа и САЩ.
За разлика от много свои колеги, той беше забелязал, че съвременната външната политика на Русия се базира на доктрината «Примаков» от 1996 година, която по негово мнение има потенциал да се окаже нож с две остриета. Факторите, които правят Русия уязвима в геополитически план, са зависимостта на икономиката и от пазарните цени на петрола и земния газ, както и съседството и с Китай.
Според Алекс Алексиев, единственият начин Русия да диферсифицира икономиката си и да неутрализира апетита за територии и ресурси на Китай е чрез членство в ЕС, което няма как да стане без премахванeто на доктрината «Примаков».
По отношение на България акцентите във външната политика на Русия, които Алекс намираше за важни са: влиянието на руските специални служби в Българската Православна Църква, безразборното раздаване на български паспорти на руски граждани (нещо което българското правителство не можа да направи за застрашените от военните действия в Украйна бесарабски българи) и
икономическата зависимост на България от руския газ
Терминът политически ислям се отнася до всяко тълкуване на исляма, което служи като основа за политическа идентичност и действие. Спонсорирането и прилагането на политическия ислям в Европа и Северна Америка е свързано както с конкретни държави, така и с организации неафилирани с дадена държава. Според Алекс Алексиев, тяхната стратегия се базира на засилване на демографско-културното присъствие на Шериата в западните държави, с цел това да доведе до институционализирането му като паралелна (отнасяща се само до мюсюлманите) или дори водеща юрисдикция в тях.
Някои от акцентите в анализите на Алекс, засягащи политическия ислям се отнасят до миграцията на икономически имигранти от Северна Африка и Близкия Изток в Европа, които получават достъп до социалните и програми без да се интегрират културно, създаването на шериатски съдилища и банки в западните държави,
сътрудничеството на идеолозите на политическия ислям с някои леви партии
в ЕС и чуждестранното финансиране на джамии и мюсюлмански религиозни учреждения в Европа и САЩ. България е идеален пример за последното, като второто и най-голямо вероизповедание се контролира финансово и административно от турския ДИАНЕТ (бюрoто по религиозни дела и въпроси).
Мнението на Алекс бе, че Европа и Северна Америка трябва да приложат обща контрастратегия, базирана на следните два принципа:
– една държава, една конституция за всички нейни граждани;
– във всяка мултиетническа държава да има само една доминираща култура.
Всичко казано до тук би могло да даде добър начален старт на всеки,който има аспирациите да нареди името си до това на Алекс Алексиев сред най-известните експерти в света по глобална сигурност.
Всеки, който продължи делото му, със сигурност ще привлече вниманието на водещите мозъчни тръстове в тази област.
