Съ Бога напрѣд… за Македония ИЛЛЮСТРАЦИЯ БЯЛО МОРЕ

Появата на биография за някой от войводите на ВМОРО е събитие. Днес много от тях остават неизвестни, животът им – слабо познат, а личната им история – неизследвана. Затова книгата за капитан Никола Лефтеров, войвода на ВМОК, ВМОРО и човек в тясното обкръжение на Тодор Александров и Александър Протогеров, е една голяма крачка напред. Тя е написана от неговия внук – доц. д-р Живко Лефтеров.

Тук ви предлагаме един слабо познат епизод от Първата световна война, когато от ноември 1916 до септември 1917 година южно от Поградец (Охридското езеро) в Корчанско е разположена доброволческата Партизанска рота, начело с поручик Никола Лефтеров. Тя е съставена основно от доброволци – българи от Егейска Македония и албанци от Корчанско, които образуват значително мнозинство:

“Списъкът на българите доброволци включва 120 души, от които 6 младши подофицери и 114 редници. Макар и в по-голямата си част доброволците да са от Костурско, от педантично изготвения документ, съдържащ рождените места и съответния район, се вижда, че има и такива от Леринско, Преспанско и др.: Костурско: – 87 (гр. Хрупища – 6, Смърдеш – 13, Брезница – 9, Косинец – 8, Шостово /Шестеово?/– 3, Въмбел – 17, Дъмбени – 11, Черновища – 1, Въмбени /Въмбел или Върбени/ – 2, Поздивища – 2, Шимшево /Шестеово/ – 2, Мокрени – 3, Лобаница – 2, Маняк – 1, Желин – 2, Рушица /вер. Хрупища/ – 3, Нестрам – 1, Върбник – 1); Преспанско – 11 (с. Лак – 3, Айл – 2, Гражено – 1, Герман – 1, Нивици – 2, Дробитища – 1, Коломнат /вер. Кономлади/ – 1); Леринско – 15 (с. Ресен – 1, Рудник – 1, Зелениче – 7, Лагино – 2, Лесковец – 1, Неред – 1, Търново – 1, Буковик – 1); Стружко – 1 (с. Вевчани – 1); Кайлярско – 2 (с. Ракита – 2) и един от гр. Прилеп. Твърде разнообразна е и възрастовата характеристика на доброволците – от 17 до 60 години, при средна възраст от 31 години.

В приложения към заповедта списък на албанските доброволци фигурират 344 имена. От тях 11 са старши подофицери, 44 ефрейтори, 2 фелдфебели и 287 редници. Почти всички произхождат от албанските села около гр. Поградец: Старово, Велчан, Долна Чезма, Горна Чезма, Ондище, Пленища, Дуница, Одуница, Хомлан, Хондица, Каливачи, Малина, Габровица, Хощец, Радкол и др. Изключение правят 15 души, които са от ресенските села Подмочани, Ървати, Горна Бела църква и Асамати, имащи по това време смесено българо-албанско население. Интересното в случая е, че част от тези села са населени с албанци християни, което говори, че в религиозно отношение съставът е смесен…“. Списъкът на доброволците – с имената и родните им места, може да бъде видян в книгата.

На 7 септември 1917 година френските войски започват настъпление към Корча, което предизвиква отстъплението на австроунгарците. По това време Партизанската рота се намира на позиция при с. Блаца, Корчанско. “Още в първи ден на настъплението ротата поема удара на дясната колона на френските части и давайки множество жертви, отстъпва на позиции край с. Грабовица. Следващите два дни, поради австрийското отстъпление ротата е в опасност от попадане в обкръжение. Поради тази причина е принудена да напусне новите си позиции около с. Грабовица, успявайки да се изтегли по безопасен маршрут покрай езерото. Информация за пътя Никола Лефтеров получава от българския околийски началник в Поградец Илия Коцарев и местните албански първенци. Достигайки Поградец, тя е разположена на нови позиции на височините над града. Целия ден на 10 септември ротата води престрелки с настъпващите френски части в състав от три батальона, но в крайна сметка се оказва отново сама срещу неприятеля, поради продължаващото безредно отстъпление на австрийските полкове…“. Заради действията си в тези боеве поручик Никола Лефтеров е повишен в капитански чин и удостоен с кръст за военна заслуга III степен от австро-унгарския император.

Лефтеров, Живко. Съ Бога напрѣд… за Македония. Капитан Никола Лефтеров в борбите на българите за национално обединение. София, 2021, с. 151-152, 159-161.