Известни генерали от Средновековието. Янош Хуняди.
Янош Хуняди е роден през 1407 г. в замъка Хунедоара, разположен на територията на Трансилвания (днешна Западна Румъния) в семейството на знатен влашки (румънски) благородник. След като достиgа зряла възраст, Янош постъпва на служба на Сигизмунд I Люксембург, императорът на Свещената Римска империя, която тогава включваше Трансилвания.
Основната грижа на Сигизмунд била да отблъсне османската заплаха над унгарското кралство и влашкото княжество. Още от първите дни на службата си Янош се превръща в непримирим враг на Османската империя. Hunyadi посвети целия си бурен живот, пълен с битки и кампании, на борбата срещу нейното разрастване.
Както правилно отбеляза историкът В. А. Шишов: „Почти цялата военна биография на този прославен командир е свързана с военни дела срещу османците. Янош Хуняди рано се показва талантлив военен лидер, безстрашен, способен да води войници. Неговият героизъм на бойното поле бил неоспорим и позволи на човек не от най-благородните да се издигне до големи висоти в унгарската държава. “
Тук и по-нататък в текста са поставени най-известните образи на Янош Хуняди, както средновековни, така и по-късни.
През 1437 г. Хуняди ръководи малък отряд влашки рицари и воини. Със свитата си Янош изгонил османците от крепостта Семендерия (сега сръбския град Смедерева). За военни заслуги императорът му предоставя владения в провинция, граничеща с Османската империя.
През 1439 г. избухва въоръжена борба за освободения унгарски трон. Янош Хуняди взема активно участие в този конфликт. Той помога на полския крал Владислав III Ягело (Ягелон) да спечели. Той, ставайки крал на Унгария под името Владислав (Уласло) I, назначил Хуняди за главен командир на Трансилвания.
През 1441 г. избухва война между Унгария и Османската империя. В битката при вече добре познатата Семендерия Трансилванският управител побеждава османската армия. През следващата 1442 г. Хуняди побеждава армията на Маджид бей при Германщат (съвременният румънски град Сибиу). Турските загуби възлизат на почти 20 000 души, а самият Янош загубва 3000 войници.
Малко по-късно, при дефилето на Железната порта (съвременната граница на Сърбия и Румъния), Хуняди, който имаше под своето командване около 18 000 души, победи друга 80-хилядна османска армия на Шихабедин паша. Турските загуби възлизат на около 20 000 ранени и убити, както и 5000 пленници (сред тях е и самият Шихабедин паша).
През 1443 г. Янош Хуняди премества боевете в османските провинции – сръбските и българските земи. Управителят на Трансилвания успява да превземе крепостите Ниш и София. След като унгарците и власите поеха контрола над проходите в Родопите и в битката при Снайма (днес сръбският град Кустеница) победиха мюсюлманските нашественици, султан Мурад II беше принуден да сключи мир с Владислав I, изоставяйки Сърбия и Влашко .
След като се провали на Балканите, султанът реши да насочи усилията си към завладяването на Константинопол, който част от османските сили неуспешно обсадиха от 1442 г. насам. Починал на лаврите на победителя от „нечестивите мюсюлмани“ Янош Хуняди, с подкрепата на Римокатолическата църква, настоял за организиране на общоевропейски кръстоносен поход, целящ освобождаването на византийските владения.
В новия кръстоносен поход участват рицари и знатни феодали от Унгария, Полша, Влашко, Сърбия и Босна, както и наемници и доброволци от Бохемия, Чехия и германските земи. В морето венецианският флот трябваше да действа срещу османците. Според плана на ръководителите на кампанията европейците трябва да нахлуят в България, да победят разположените там османски сили и след това да се преместят в Мала Азия. Венецианският флот е инструктиран да блокира османските кораби в черноморските проливи.
Преходът започва през лятото на 1444 г. Кръстоносната армия, наброяваща до 20 000 души, се премества по суша до град Варна, където трябва да пристигне венецианският флот. Кампанията била бавна и трудна от самото начало. Кръстоносците пристигнали на местоназначението си само четири месеца по -късно, като прогониха османските войски и гарнизони по пътя.
В късната есен, когато студът удари, европейците стигнали до Варна. Тогава се оказа, че венецианците не само не успяват да блокират турската ескадра, но й позволяват да прехвърли цялата армия на Мурад II към бреговете на България. Край Варна султанът събра около 30-35 хиляди души. Въпреки неблагоприятното стратегическо положение и численото малцинство, лидерите на кръстоносците, преди всичко, под натиска на Янош Хуняди, решиха да дадат битка на врага. Битката се е състояла на 10 ноември 1444 г. край Варна
Известно е, че европейците атакуват вражеския лагер, но са отхвърлени от огъня на многобройна турска артилерия и контраатака от леката конница на султана. По същото време крал Владислав I бива убит. На следващия ден османците нахлуват в унгарския лагер. С големи трудности Янош успява да изведе оцелелите кръстоносци от България. Общите загуби на европейската армия надхвърлиха 13 000 души, мюсюлманите загубиха дадоха 10 000 бойци.
След смъртта на Владислав I младият Владислав (Ласло) V е избран за нов крал на Унгария. Янош Хуняди става регент при него. През 1448 г. войната между Унгария и Турция се възобновява. Решаващата битка се е състояла на 17-19 октомври на скандалното поле Косово (близо до Прищина, днешна Сърбия). Под командването на Мурад II се събират около 100 000 души и многобройна артилерия, а унгарско-влашката армия на Хунияди наброява само 25 000 войници.
В първия ден на битката и двете страни се били отчаяно, но никой от генералите не можа да постигне успех. На втория ден влашкият владетел Дука предал своя съюзник и отишъл в османския лагер. Оказвайки се в абсолютно числено малцинство, Хуняди е принуден на третия ден да започне изтеглянето на силите си. Европейската армия загубила половината от войниците си, османските загуби надхвърлиха 30 000 души.
Битката при Варна.
Неуспехите не нарушават волята на унгарския регент. Започва внимателно да подготвя нова кампания срещу Османската империя. Този път Янош възнамеряваше да нанесе основния си удар върху Сърбия, която отново попадна под управлението на Истанбул. На 14 юли 1456 г. Хуняди поведе унгарската флотилия, побеждавайки турска ескадра във водите на Дунав край Белград.
Ставайки известен морски командир, Янош Хуняди веднъж побеждава османската армия, която обсажда Белград на 21-22 юли същата година. Като отмъщава убедително за пораженията при Варна и на Косовото поле, регентът на Унгария възнамерява да нахлуе в Османската империя. Въпреки това, на 11 август 1456 г. Янош Хуняди умира след заразяване с чумата.
Янош Хуняди се счита за национален герой на Унгария и също е почитан в Румъния. Благодарение на военните си заслуги той успява да защити Унгария и Влашко от османското иго през следващите седемдесет години. Синът на Янош Хуняди – Матей (Матей) Корвин през 1458 г. става крал на Унгария. Той го управлява тридесет и две години, като продължава делото на основната на баща си – борбата за независимостта на държавата му от османското иго.
