„С една камила да е, ама деведжия да е!“
„Реална представа за камиларството получих по време на Първата световна война – пише в монографията си „Камиларството в Беломорска Тракия“ (1958) Анастас Примовски, – когато в Устово идваха камилари, за да докарват със своите камили разни стоки. Камиларите бяха от Беломорска Тракия, предимно от Дедеагашка околия. Дотогава в моето детско въображение камилата беше свързана с пустинята – с дюните, палмите и пирамидите. И затова бях много учуден как могат камилите да пътуват през планини. Като деца тогава със захлас стояхме около тайнствените за нас животни, а камиларите ни караха да се провираме под коремите им, за да не ни хваща треска малария. И по-късно, през 1937-1940 г., в Кърджали се случваше често пъти да наблюдавам малки кервани от камили, които пренасяха бакалски стоки и тютюни….До Балканската война камилите били основно транспортно средство в Беломорска Тракия. С тях са пренасяли въглища, сол и разни бакалски стоки и в Източна Тракия (Одринско), в Бургаско, Айтоско, Сливенско, Ямболско, Новозагорско, Старозагорско и другаде…При прогонването на тракийските българи от родните им краища през първата четвърт на ХХ век някои от тях са успели да доведат малка част и от камилите си в България. Само в Кавакли (Тополовград) бежанците докарали 300 камили. Стотици камили е имало още в Кърджали, Момчилград, Хасково, Чирпан и другаде….Камиларя Атанас Йорданов Атанасов, роден в с. Теслим, Малагарско, преселил се в Тополовград, разказва: „С камилите превозвахме всякакви товари – дърва, кюмюр, пясък и др. Карахме руда от мината в Маджарово. Хубава работа има за нас, защото където минава камилата, друг добитък не може да мине. С камили оряхме, впрягахме ги в каруца“. Камиларски сдружения образували най-често роднините – братя и първи братовчеди. В Еникьой били известни Калайджиевият, Лафчиевият и Гуджемановият керван…“
Из „Камиларството в Беломорска Тракия“, Анастас Примовски
