Един от проблемите на българската външна политика е отношението ни към нашите диаспори по света . Трагичният пример със случилото се в Тараклия и Молдова показва , че улисани в своите боричкания нашия политически елит забравя , че българи има не само в България . Решението за отваряне на секции в чужбина обслужваше определени интереси и реши проблема на парче за отношение и политики спрямо българското навън . След идването на комунистическата власт през 1944 г това отношение върви стремиглаво надолу и положението в момента е трагично . Нищо не можеш да очакваш от наследниците на национални предатели освен да продължат делата на предците си .
Патриотарските призиви за България на три морета , за България в границите на Сан Стефано са само заблуда за наивници . Крайно време е да разберем че това никога няма да стане , защото ще задействуват механизмите на блоковото противопоставяне , механизмите на старо противопоставяне и в краен случай няма да постигнем нищо . Фактите са убедителни , че когато има целенасочена политика за културното осъзнаване и запазване на националните чувства и идентичност на нашите диаспори тогава нещата имат друго измерение . Колкото и да е трагичен пример ще започна с гагаузите . Докато ние спорим тук в България какви са , Турция превзема тази част от етноса с бързото получаване на паспорти , стипендии , финансиране на културна и просветна дейност . Резултатите не закъсняват . Половината от гласовете за една противоконституционна партия идват именно от гагаузката общност . По думите на моите приятели от Казахстан активисти на такива протурски тежнения са се опитвали да зарибяват и техни себеподобни там , но националните чувства са изграли своето . Тук ще прибавя и още един трагичен пример. По стечение на обстоятелствата имах някакво участие в опита да доведем в България главния мюфтия на Русия – Таджудин . Всичко се провали , защото в главното мюфтийство в България влиянието на ДПС е силно и затова поставиха неизпълними и обиждащи все пак условия за идването . Главното мюфтийство буквално каза на своите едноверци , че ни ги иска с условието , че нямат пари да ги посрещнат . Иначе с удоволствие и одобрение на ДПС изпраща младежи от бедни семейства в България от райони с компактна маса мюсюлмани да учат в Турция и арабските страни
Де да беше само това . Ако погледнем на юг към Егейска Македония за момента е по- добре да приемем, че там има македонци . В един момент ще кажете ти какви ги говориш ?
Тези хора иначе отказват да контактуват с нас и само политиката на кадифена ръкавица ще ги накара да разберат , че ние не сме им врагове , а приятели . И ако сегашните поколения смятат , че са такива отварянето на нашите учебни заведения за тях , за нашите сънародници в Татарстан ще отвори възможността за постепенно създаване на “ българско лоби“ , което да ни помогне да влезем между тях , да ни повярват и да обърнем обстановката в наша полза . А такива признаци са осезателни и видни и ако не започнем по- активно да контактуваме , да ги приобщаваме към нас ние наистина ще ги загубим .
Моята болка бесарабските ни братя крайно време е държавата да се намеси в отпускането на средствата за тяхното финансиране на дейността на неделните училища там .Бивши комунистически активисти , на позиции позволяващи да отговарят за тези пари опорочават самата идея за тези училища . Крайно време е ДАБЧ и държавата да се намеси и такива като Антон Кисе и компания да им бъде потърсена сметка как усвояват парите отпускани от България . Аз лично не виждам никаква полза , защото моите бесарабски братя не са научили до такава степен българския , че да им позволи свободно да комуникират с нас . Другият проблем , който ще възникне е наемането на работна ръка оттам за по- ниско заплащане . Ако този въпрос не бъде регулиран между двете страни жертви – българите тук и българите там ще възникнат търкания .
На запад нашата католическа общност също е в някаква немилост поради това , че основната религия у нас е православната . Призивите за православен джихадизъм , опити за разделение между двете общности е нещо което не мога да възприема . За мен лично затова използувам термина българско културно море . Всички в това море ще бъдат българи независимо от своята религия , бит и нрави . Оказа се , че всяка общност си има своите особености и именно опознаването помежду ни е пътят за нашето сближение . За мен лично религията няма значение , важното е националното съзнание . Нека се поучим от гърците . Всичко по света , което има и най- малките гръцки примеси се ухажва със средства , внимание , стипендии и всичко друго за да бъдат накарани да се чувствуват като такива . Примерът с каракачаните и тяхната общност в България показва , че отново и отново спим и в даден момент бомбите ще започнат да гърмят .
А икономическите ни емигрантски общности тук когато човек се разходи из това , което пишат из мрежите или качват оставаш с впечатление , че не ги интересува какво става в България , защото почти липсват такива материали или тенденциозно се поднася информация с цел манипулиране на тази част от българския народ . Не ги обвинявам въобще за това , което виждам , но явно и тук държавата спи и въобще не се интересува от това какво правят те в съответната държава
Това е само върхът на айсберга , който видях за една година . За да имаме общности , които да бъдат българи , да не се асимилират в днешното глобално време както с православната общност в Румъния държавата трябва да преосмисли своята политика къмм всички българи навън . Политическият ни елит да не гледа на тях само , като гласоподаватели и икономически донори , а да започне целенасочена и ефективна политика за опазване на тези общности като български . Няма да е далеч времето , когато като противовес на обезлюдяването на България ще бъдат използувани именно тези общности . А всеки един българин ще се съгласи , че по- добре те отколкото хора , които не различават жена от коза . А за да стане това , тези хора трябва да имат ясно осъзнато национално съзнание и чувства
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО
