Мътнишкият манастир“Св. Никола“ КАРТАНАВРЕМЕТО – ВРАЦА .ОРГ

Мътнишкият манастир се намира на около 15 км. северозападно от град Враца недалеч от местността Касината и на около 3 км. западно от Бистрешкия манастир. Интересно предание, свързано с последните разказва писателят и фолклорист Димитър Осинин: „Преданието говори – каза о. Симеон – че по северния склон на Врачанската планина, от Враца до Сопово, е имало 12 болярски манастира. Този (Мътнишкият  – б. м.) е десетият. На запад от него е имало още два”. Археолозите смятат, че черковната сграда, в най-ранния си вид, е била малка еднопространствена, едноабсидна и без притвор. По-късно е била удължена на запад и добавен куполът. Жилищната сграда е изградена най-вероятно през 20-30-те год. на ХХ в. Стопанските постройки са били каменни в приземните етажи. На около 600-700 м югоизточно от манастира се намират останки от средновековна крепост, разположена на десния бряг на малък поток, на естествено защитена стръмнина. От направените археологически изследвания – анализ на останките и връзките между тях, се налага изводът, че Мътнишкият манастир е възникнал на мястото на изчезнало селище. Книжовно средище, подържал тесни връзки с близкия Бистрешки манастир. Известни са ни три опита за възстановяване на Бистрешкия манастир преди Освобождението, като в моментите, когато манастирът не е функционирал, най-ценната утвар е съхранявана в Мътнишкия. В първите десетилетия, та чак до средата на ХХ в. манастирът е с богато стопанство и колоритни стопани, описани в пътеписите на Димитър Осинин и разказите на Ст. Ц. Даскалов.

Редно е да споменем каменната пластика над входа на църквата – обърнати една срещу друга лами с дълги извити опашки. От 2012 г. всяко лято в близост до манастира по инициатива на читалището в Краводер се организира „Празник на водата”. И днес се разказват легенди за съкровищата на манастира, за „хайдушкото” му минало и за не по-малко интересното му битие от времето на социализма.

Пътеписът на Димитър Осинин, озаглаван „Мътнишкият манастир” е роден в средата на ХХ в., но очарованието на това райско кътче и днес не губи своята сила:„Аз не знам в българско друг манастир, като се изключи Рилският, който да е така сполучливо поставен в природна пазва, та изведнъж да откъсва съзнанието от „света” и да го насочва към вечния живот на битието. Но докато Рилският манастир, сам богат и величав, потиска със своята архитектурна сложност и свързаните с тая сложност потайни кътчета – при Мътнишкия манастир всичко е докрай опростено, сведено до най-необходимото, до елементарната схема на манастир. Той дори няма ограда, ако се не смятат струпаните отпред камъни с отвор за влизане и величествените скали с гората наоколо. Тук нищо скрито не потиска, защото всичко е открито като на длан, безпретенциозно и велико в простотата си. Това е място, което веднага разтоварва душата и я кани на трапезата на такъв богат отдих, какъвто тя никога и никъде, особено в днешното бурно време, не може да намери.”