БЪЛГАРСКИ ПРЕВОД НА ВИДЕОТО
История на българи в нашите земи започва през 1908 г., когато първите български заселници пристигат на територията на днешен Казахстан и основават село Болгарка в Актюбенска област. 90-годишнината от преселването на българите в Казахстан през 1998 г. беше отбелязана в регионален мащаб, а 100-годишнината от тази дата 2008г. беше чествана също така широко. През 2018 г. представители на етническата и културна асоциация на българите в регион Актобе бяха поканени на честването на 110-годишнината от преселването на българите в казахстанските земи, което беше тържествено отбелязано от Павлодарска област (където също живеят нашите сънародници и имат аналогична организация).
Инициативата за създаване на етнографска къща-музей в село Българка в Актюбински регион принадлежи на училищния библиотекар Маринова Марина Федоровна. С помощта на обществеността една от празните къщи беше реновирана. В тази къща намериха своето място експонатите, дарени на бъдещия музей от местните жители за да се въплъти максимално и надеждно атмосферата, която е била във всяка българска къща по това време.
През 2015 г. се състоя тържественото откриване на Българската етнографска къща-музей. Тази година музея ни празнува 6-та годишнина. През тези години много хора посетиха музея. Но една от най-запомнящите се и значими срещи за жителите на селото беше среща с посланика на България в Република Казахстан г-н Всил Петков. Също така имахне посещение на Ръководитвля на Актюбенска област Бердибек Сапарбаев. За цялата история на селото за първи път ни гостуваха такива високопоставени гости.
На територията на музея има кладенец и изба, облицовани с плоски камъни, които са на повече от 100 години. В къщата има четири стаи. Започвайки от коридора, виждаме антики – дървена бъчва (фъчи) за мариноване на зеленчуци, хамути за работещ добитък, бикове и коне. От преминаваща стая минаваме в стаята, която се намира вляво. Там ще видим мъжки и женски носии. А също и Паметни подаръци от нашите гости
Отделено отделно място – зона на Паметта за
Бошкова Наталия Федоровна (1955-2011), която е основател на българския фолклорен ансамбъл „Вяра“. През 1975 г. на състезание по аматьорско изкуство в областния център на град Алга Наталия Федоровна решава да представи българския народен танц, с песни, съчетаващи всичко, което видяла от бабите си. Така започва историята на ансамбъл „Вяра“, който става лауреат на много състезания и фестивали. Ансабъл се състои от 5 до 65 годишни участници.
През 1997 г. на базата на фолклорния ансамбъл се формира българският етнокултурен център, а сега и етнокултурното сдружение „Вяра”.
На щандовете ще видите „История на село Болгарка“, написана от Федор Федорович Мъглели, роден през 1913 година. Той бил Учител с 45 години преподавателски стаж. За Български ястия, както и за български традиции и фолклорни празници.
Има и книги, дарени на музея, сред тях и издадени в България на български език произведения на великия казахски просветител Абай Кунанбаев.
На следващия щанд са разположени грамоти, дипломии, благодарствени писма за участието на фолклорен ансамбъл „Вяра“ в различни състезания, фестивали и отразяват живота и дейността на ансамбъла ни.
След това влизаме в стая, която може да се нарече „сърцето на всеки дом“, това е кухнята. В кухнята семейството се събирало за закуски, обеди, вечери, обсъждало семейни и битови дела. Българите имали големи семейства, затова до масата има и люлка (салангач) за най-малките. В ъгъла виждаме дървено корито за хляб, което нашите далечни предци са донесли в Казахстан, дървено хаванче за смилане на червена чушка. На печката има предмети от кухненски прибори, ческа за вълна, сърп, фрагмент (от камък) от ръчна мелница, с помощта на която се смилаше зърното, след което от получено брашно се печеше хляб. А също и ръчно бродирани кърпи и салфетки, дарени на музея.
Както и мъжката жилетка от обработена овча кожа, на която отбелязана дата 1872 година.
Следващата стая е най-важната – Хол. Тя е най-светлата и уютна. Тук приемали гости. Над детското дървено креватче виждаме сватбена кърпа (пешкири), всяко момиче е имало такава кърпа. С нея момичета се омъжвали, след това се съхранявали и предавали на дъщерите си. И женска национална носия (сукман).
На стената има снимки на първите заселници, това са семействата Ворникови, Генови, Терзи, Бошкови, Димови, Петкови, Маринови, Маглели и други. Има дървен шкаф, изработен от Константин Дмитриевич Маринов. Такива шкафове имали в почти всяка къща, които Константин Дмитриевич правил със собствените си ръце.
Особено ценен експонат е глинена кана за насипни продукти. Той също е донесен през 1908 г. и е подарен на музея от Олга Ивлевна Болшкова.
На масата са салфетки с бродерия, духов музикален инструмент (чъртма), снимки на Ворникови и Маринови, дамска чанта и други дарени експонати
Във всяка българска къща имало, така наречения червен ъгъл, в който се намирали православни икони. И ние в музея направихме такъв кът.
Следващия раритет, който също е донесен през 1908 г., е стан (дузен). На него в дълги зимни вечери българските майсторки тъкали черги.
Нашият музей е само на пет години. Опитахме се да го подредим с душа и любов към нашата история. Надяваме се, че нашият музей ще съществува много дълго време, като непрекъснато се актуализира и попълва с нови експонати.
М.Ф. Маринова. Библиотекар на Българско училище – градина.
Казахстан. Актюбинска област, Алгински район.
