Дионис Танасоглу е роден през 1922 г. в село Кириет-Лунга, регион Чадир-Лунга. След като завършва селското училище, Дионис Танасоглу постъпва в учителския колеж в Акерман. Беше трудно време. Територията на Бесарабия преминава от ръка в ръка. Избухна война, която прекъсна нормалния ход на живота. Учениците бяха изпратени у дома. През 1940 г. училището е евакуирано в град Бирлад (Румъния).
През 1941 г. учениците отново са събрани и Дионис продължава обучението си. Според историите на Дионис Николаевич за него е било много интересно да учи в колеж. В допълнение към общообразователните предмети, учебната програма включваше изучаването на музика и изкуство. Много учители бяха истински майстори на своя занаят, образовани в Западна Европа. Именно в учителския колеж Дионис Танасоглу получава своето музикално и литературно образование.
През 1943 г., след като завършва колеж, Дионис Николаевич е призован в румънската армия, където той, млад мъж със средно образование, е изпратен да учи в училище за младши офицери.
През август 1944 г., след свалянето на фашисткия режим, румънската военна част, в която служи Танасоглу, участва в битките срещу германо-унгарските войски. Но скоро въз основа на указ за демобилизацията на бесарабците от армията Дионис Николаевич се завърна у дома в Бесарабия. За този период поетът говори в стихотворението „Завръщането на войник от войната“.
В следвоенния период Дионис Танасоглу работи като учител в родното си село. През 50-те той заедно с група младежи от Молдова заминава да учи в Ленинградското театрално училище. Скоро обаче Дионис Николаевич изоставя артистичната си кариера и се завръща в родината си. Тук той постъпва в Кишиневския педагогически институт към Историко-филологическия факултет. През тези години Дионис Николаевич започва да пише поезия и проза, да събира и изучава гагаузки фолклор.
Този период в творчеството на автора съвпада с политическото размразяване в Съветския съюз. Генералният секретар на Централния комитет на КПСС Н. С. Хрушчов изпраща прочутата телеграма до колхозниците на Чадир-Лунга, като ги поздравява за изключителните успехи в животновъдството. Икономическите успехи на гагаузките колхозници изиграха положителна роля в отношението на ръководството на страната към гагаузката интелигенция. През тези години с моралната подкрепа на учени от Академията на науките на СССР Николай Арабаджи, Василий Арабаджи, Дионис Танасоглу започва работа по създаването на писмената система на гагаузите.
Ръководството на съветска Молдова разработва набор от мерки за развитие на националната култура на гагаузите. Дионис Танасоглу взема активно участие в тези процеси. Заедно с други учени той разработва проект за гагаузската азбука. През 1957 г. Върховният съвет на MSSR приема Закона за писмения език на гагаузите. Откриват се училища с обучение на гагаузки език. Във вестник „Молдова социалист“ започва да се появява приложение на гагаузки език, радио програми се излъчват на гагаузки език. И навсякъде, в тези важни събития, Дионис Танасоглу взема активно участие. Но основната тежест, която той пое върху себе си, беше организирането на курсове за подготовка на учители по гагаузки език. Паралелно с това Дионис Николаевич работи върху стихосбирка.
През 1958 г. в Молдова се провежда II Републикански конгрес на писателите, където младият гагаузки писател Дионис Танасоглу спазва думата си. На конгреса беше съобщено за появата на друга литература – гагаузката. Това беше най-хубавият час на Дионис Танасоглу.
1957-1961 – това е период на възраждане на гагаузкия език, литература и култура като цяло и е неразривно свързан с името на Дионис Танасоглу.
Скоро обаче настъпват тежки времена за гагаузката култура. През 1961 г. цялата програма за развитие на гагаузката култура е съкратена. Преподаването на гагаузки език е прекратено, а вестникарското приложение е прекратено. Но Дионис Танасооглу не се предаде. Той не се отклонява от идеята за националното развитие на гагаузите и продължава да композира произведения на родния си език, подготвя докторска дисертация, сътрудничи с музиканти и певци, произведенията му се изпълняват по радиото и телевизията.
В продължение на много години Дионис Николаевич работи като учител в Института по изкуствата. И днес учениците му работят като директори, експерти по култура, учители. През 70-те години Дионис Танасоглу защитава докторската си дисертация, получава степента на кандидат на филологическите науки.
Но все пак основната работа в живота му е литературно, поетично творчество. Една след друга излизат книгите на автора: „Чал Туркъм“ („Пей, песен моя!“) (1966), „Адамин ишлери“ („Ода на човека“) (1969), „Хошлук“ („Добър“) (1970), „Генчлик Туркулери“ („Песни на младостта“) (1975). През 1981 г. е публикуван първият роман на гагаузки език „Uzun Kervan“ („Дълъг керван“). За заслуги в областта на литературата и изкуството Дионис Николаевич Танасоглу е удостоен с държавни награди на републиката.
Заслугите на Дионис Николаевич Танасоглу пред гагаузите и приносът му за развитието на съвременната национална култура на гагаузите са огромни. Той стана първият ректор на държавния университет „Комрат“. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Гагаузия“.
През 2006 г. завършва земния му път
Степан БУЛГАР
Днес Дионис Танасоглу щеше да бъде на 99 години.
Рожденият ден на изключителния син на гагаузите и почит към паметта на неговите заслуги към гагаузката култура, служителите на Изследователския център на Гагаузия отпразнуваха с възпоменателна акция и полагане на цветя пред бюста на Дионис Николаевич, инсталиран на Алеята на Славата в гр. Комрат.
