..Спираме на място, защото в далечината се появява тъмна фигура и бързо ни приближава, размахвайки къс остен, шумът на реката заглушава думите му, но се вижда, че човекът ни поздравява. Пред нас се изправя жилав старец, изпод похабения каскет се подаваха краищата на бяла кърпа, ведно с побелелите му коси и въпреки юлския ден, беше наметнал старо вълнено палто. Изправи се запъхтян пред нас, усмихнат и някак невярващ на очите си, че среща живи хора в този пущинак. Едва сега дочухме и приближаващия звън на хлопатари. Старецът мушна остена под мишница, здрависахме се, после го заби в сухата остра трева, облегна се на него и попита откъде сме – обичаен въпрос, с който тукашните хора подхващат разговор. Поздрава ни на български не го смути, усмихна се още по-широко и закима усърдно с глава, че ни разбира. Така научихме, че пасе добитъка на новото село Бел Камен „е́ тамо”, сякаш височините, които синееха отвъд реката бяха на крачка от нас.
„Има ли гора наблизо?“ -попитахме го.
Той не ни разбра.
„Гора, гора… Дървета… Дъ́рва много.”
„Ааа” – засмя се той – „лес!?”
„Лес!” – потвърдихме ние, зарадвани и удивени от думата, която употреби старецът и предпазливо споменахме името на войводата. Човекът ни погледна зачудено, помълча, после се поизправи, извърна се нататък, откъдето бучеше реката и посочи с ръка.
„Цильо?” – попита той и добави нещо което не схванахме, но затаихме дъх…
Значи този възрастен албанец, роден много след събитията, които вълнуваха умовете ни в този момент знаеше кой е Чекаларов, беше чувал за него. На училище той сигурно беше ходил малко, но в гръцките учебници по история не пише за него. Не пише и в българските.“
На 9 юли 1913 г. гористата местност Лакото над стария Бел Камен се превръща в лобно място на Васил Чекаларов. Смъртно ранен в сражение с гръцките андарти, страшен за враговете си до последната искра живот, до последната капка любов към Македония, до сетния дъх борба. които го изправят на крака в предсмъртния миг.
Поклон доземи, войводо!
Тази безценна снимка на легендарния костурски войвода Васил Чекаларов, публикувана тук за първи път на 29.03.2020 г., откриха администраторите на страницата ни Илюстрация БѢло море и разпознаха мястото, където е направена. Войводата е сниман пред аязмото „Кланца“ на южната стена на църквата „Света Петка“ в село Косинец, Костурско, през 1912 г.
