В България има закони и документи, които са резултат от дългогодишната работа на общественици и обществени организации в страната и в чужбина, които са акумулирали всички надежди и стремежи на българските диаспори в чужбина, а държавата по този начин решава тези въпроси от гледна точка на необходимостта и съпричастност.
Един от важните документи е :
-
«Национална Стратегия За Българските Граждани и Историческите Български Общности По Света»
Документът е приет с Решение № 30.41 на Министерския съвет от 23.07.2014 г.
Документът е валиден до края на : Не е указан срок
Самия документ много добре подготвен (вижда се резултат на работата на няколко правителства на България) и изразява важните аспекти на политиката на Държавата относно българите извън България.
От нашата страна предлагаме промяна в глава „III. Целеви групи и подгрупи“ да бъдат добавени:
-
Българи в Централна Азия (Казахстан, Киргизстан)
-
Българи в Северна и Южна Америка
Това е важно за „Правилника за прилагането на закона за българите, живеещи извън република България “, ако е предвидено създаване и формулиране на този документ или ако този документ съществува, като по този начин се избягва някакъв вид дискриминация.
Или изобщо да се премахне, като цяло, списъкът на страните и регионите с общата формулировка на статута на Българите, живеещи извън България. Освен това, това ще бъде по-правилно, ако ще се въведе „Картата на Българина“
Въз основа на гореуказания документ и решаването на проблемите и целите на Държавата бил е формулиран и приет „Закон За Българите, Живеещи Извън Република България“.
-
Закон За Българите, Живеещи Извън Република България
-
-
За закона Глави 2 и 3 са много неясни и не са конкретни. Това е разбираемо, тъй като алинеите на главите се отнасят до закони и актове на различни министерства и държавни институции.
-
За това към закона да бъде създадено (може и онлайн) „Справочно ръководство (пътеводител)“ за българите, живеещи извън България. В който ще бъдат отбелязани всички закони и подзаконови актове на Държава, решения на Министерския съвет и т.н., свързани с прилагането на Закона (Гл. 2 и Гл.3, по всяка точка/алинея отделно).
-
-
Националният съвет на българите живеещи извън Република България
-
Настоящото положение на българската общност в чужбина показва необходимостта от създаване на действително действащ Национален съвет на българите живеещи извън Република България.
За да има легитимност, Националният съвет трябва да включва представители на:
Български диаспори в чужбина – пропорционално представителство, членовете на съвета, например, се избират на конгрес/събор в даден регион на света.
Обществени организации в България, чиито цели и задачи са свързани с българи в чужбина, които са доказали с дейността си, че наистина работят за тях и с тях.
Държавни институции (както е посочено в Националната стратегия или Закона за българите, живеещи извън република България).
За това трябва да има промяна в „Закона за българите, живеещи извън република България“ в Глава 4, Чл.19.
Дейността на Националния съвет ще подпомогне за бързо повдигане и решаване на неотложни въпроси директно с държавни и междудържавни институции.
Да се създаде интернет страница за „Националният съвет на българите живеещи извън Република България“, в която ще има цялостна информация за политиката, дейността и законови актове на Държавата и Националния Съвет на българите живеещи извън Република България.
-
-
Програми за българите, живеещи извън република България
-
Създават се много програми, свързани с българите и техните организации в чужбина. Но не всички те достигат до българските организации в Казахстан и Киргизстан.
Най-вероятно това се дължи на недостатъчната добра работа на точките от глава 5 от Закона за българите, живеещи извън република България. Ако глава 5 „работила“ както трябва, най-вероятно някои проблеми би изчезнали. А също така от слаба и непродуктивна комуникация между институции.
Само да се отбележим, че програми, свързани с Министерството на образованието и науката, слабо или лошо, достигат до крайния потребител – граждани от български произход в тези държави. Сега те не са забравени от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей, от 2-3 обществени организации.
Може би трябва да бъде създадена „База данни на Държавни Програми за българските организации и българи, живеещи извън България“ (може и онлайн). Това е не много трудно предвид това, че повече от тях са постоянни. А тези, които не са, както и постоянни, се одобряват от Министерския съвет.
В последно време се откроява следваща проблема, че някои програми и решения са предназначени за организации и граждани за конкретни държави.
Например:
В приетото в Министерския съвет постановление на 23.01.2020: Освобождаване от такси за обучение на всички студенти от българската диаспора в Албания, Косово, Молдова, Република Северна Македония, Украйна и Сърбия; се предвижда безусловното предоставяне на стипендии от 240 лв. през първата година на следването на приетите студенти от Албания, Косово, Молдова, Северна Македония, Украйна и Сърбия;
или държавна програма „Подкрепа на Организации на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание“
Възниква въпросът: с какво по-лоши са българите и организациите на други държави, или те не са съвсем българи.
Да избегнем тези проблеми:
В постановления свързани с обучението на студентите с българския произход да не се отбелязват държави;
българите от чужбина и техните организации да участват в програми и проекти на открита конкурсна основа.
Българите в Казахстан и Киргизия не са многобройни, не се изискват голямо финансиране. Но за тях (за ради това, че се намират много далече от България) е много важно да почувстват истинска помощ. а най-важното от всичко, да усетят връзката с пра-Родината си.
Всичко изброеното отгоре може да облекчи работата на държавните институции, особено ще подпомогне на ДАБЧ.
БЪЛГАРСКА ДИАСПОРА КИРГИЗИЯ – БИШКЕК
БЪЛГАРИ АКТЮБИНСК КАЗАХСТАН
БЪЛГАРИ НУР СУЛТАН /АСТАНА/ КАЗАХСТАН
