108 години от победата при Криволак по време на Междусъюзническата война. 2-ра Тракийска дивизия на генерал Димитър Гешов разгромява сръбската Тимошка дивизия – 21.06.1913г.
На снимката е като командир на 1-ва българска армия през Първата световна война на Битолския фронт в Македония, 1916-1918г. с отличията си, които са цяла колекция, заслужена награда за една блестяща кариера на български военачалник, който все още няма паметник нито в родния му Свищов, нито другаде, какъвто безспорно заслужава.
Генерал Димитър Гешов е един от забравените български герои от Междусъюзническата война, в която като началник на 2-ра пехотна Тракийска дивизия се сражава успешно срещу “съюзниците – разбойници“ в Македония при Удово, Криволак и Кресна.
Неговите победи над сърби и гърци в тази война изпъкват особено на фона на серията от предателства на русофилските политици и военачалници.
В началото на войната генерал Д. Гешов разгромява сърбите при Удово, а при Криволак разбива цялата сръбска Тимошка дивизия. С победата си при Удово прекъсва комуникациите между сърби и гърци по линията Скопие-Солун.
Особено голяма победа записва в тридневния бой при Криволак от 19 до 21.06.1913г., където неговите полкове, атакуващи “на нож“ почти без подкрепа на артилерията, заради изоставането й в планинския терен разгромяват цялата сръбска Тимошка дивизия в състав от 4 пехотни полка. С победата си при Криволак на 21.06.1913г. унищожава десния фланг на сръбските войски в Македония и създава условия за успешно настъпление към района на Тиквешко, където ВМОРО вече е вдигнало въстание против сръбския поробител. НЯМА КОЙ ОБАЧЕ ДА МУ ДАДЕ ЗАПОВЕД ДА ПРОДЪЛЖИ НАСТЪПЛЕНИЕТО НЕЗАВИСИМО, ЧЕ ПРЕД НЕГО НЯМА ВРАЖЕСКИ ВОЙСКИ, ПОНЕЖЕ НАЧАЛНИЦИТЕ НАД НЕГО СА ПРЕДАТЕЛИ РУСОФИЛИ И РУСКИ АГЕНТИ КАТО ГЕН. РАДКО ДИМИТРИЕВ.
Предателството на командващия 4-та армия русофилът генерал Стилян Ковачев, който не развива успеха на генерал Д. Гешов при Криволак спасява противника и отнема плодовете на победата на Тракийци при Криволак. и улеснява сърбите да потушат жестоко Тиквешкото въстание.
В края на войната генерал Д. Гешов, произведен вече след победата при Криволак в генерал-майор, действа в дясната групировка на 4-та армия на генерал Вичо Диков, където със своята дивизия атакува 3-та гръцка дивизия.
Превзема Бияз тепе, вр. Кавица, вр. Джама, вр. Занога. и овладява линията Пехчево – Негрово – вр. Занога. В резултат на тридневните боеве в сложен планински терен 2-ра Тракийска дивизия напредва на 15-18 км. в дълбочина на гръцката отбрана със среден темп на настъпление 5-6 км. на ден и прекъсва пътя за отстъпление на гръцките войски през Пехчево. Така генерал-майор Д. Гешов съдейства за вкарването на гръцките войска в чувал, останал незатворен поради предателството на русофилите, в това число генералите Радко Димитриев и особено Иван Фичев, и своевременното сключване на примирието в Букурещ по инициатива на гръцкия крал Константин, чиито войски, който той командва са обкръжени в Кресненското дефиле.
ГЕНЕРАЛЪТ ОТ ПЕХОТАТА ДИМИТЪР ИВАНОВ ГЕШОВ
Роден: 14.09.1860г. в Свищов
Образование: Гимназия в Свищов, Одеското пехотно училище (1880), II випуск на ВНВУ
в София (1880)
Военна служба:
1877-1878 – доброволец в 55-ти Подолски полк
на Руската армия в Руско-турската война
1880 – 11-та пеша Орханийска дружина
02 – 16. 11. 1885 – командир на 11-та рота в 3-ти Бдински полк в Сръбско-българската война,
с който участва в боевете при Брезник и Пирот
1890 – помощник на главния ревизор в министерството на войната
1893 – 6-ти пехотен Търновски полк в София
? – 3-ти пехотен резервен полк
1902 – ? – командир на 4-ти пехотен Плевенски полк в Плевен
1903 – 1912 – командир на 1-ва бригада на 2-ра пехотна Тракийска дивизия
05. 10 – 24.12.1912 – командир на 1-ва бригада на 2-ра Тракийска дивизия (9-ти пехотен Пловдивски полк заедно с 21-ви пехотен Средногорски полк) в състава на Родопския отряд в Балканската война,
с която участва в освобождението на Родопите и Беломорието
24.12.1912 – началник на 2-ра пехотна Тракийска дивизия в 4-та армия, с която се сражава успешно против турците на Галиполския п-в (януари 1913)
17.06 – 18.07.1913 – Началник на 2-ра Тракийска дивизия в Междусъюзническата война в състава на 4-та армия, с която се сражава успешно при Удово, Криволак и Кресна
17-18.06.1913 – Превзема с 2-ра бригада на 2-ра Тракийска дивизия Удово и прекъсва връзката между сръбската и гръцката армия.
19 – 21.06.1913 – разгромява сръбската Тимошка дивизия II призив при Криволак в Македония.
15 – 17.07.1913 – Участва в Кресненската операция в дясната групировка на 4-та армия, където със своята дивизия атакува 3-та гръцка дивизия и овладява Бияз тепе, вр. Кавица, вр. Джама и вр. Занога и овладява линията Пехчево – Негрово – вр. Занога
01.10.1915 – 11.09.1916 – началник на 2-ра Тракийска дивизия в Първата световна война. Воюва успешно при Криволак, Дойран, Фурка срещу френско-английските войски
11.09.1916 – 02.1918 – командир на 1-ва армия на Битолския фронт в Македония
1918 – началник на Моравската военно-инспекционна област
1919 – инспектор на Гранични войски
01.07.1919 – уволнен
Офицерски звания:
08.10.1880 – подпоручик
30.08.1883 – поручик
24.03.1886 – капитан
02.08.1889 – майор
02.08.1893 – подполковник
02.05.1902 – полковник
22.06.1913 – генерал-майор (за особено бойно отличие в боя при Криволак)
20.05.1917 – генерал- лейтенант
01.07. 1919 – генерал от пехотата
Умира: 08.01.1922г. в София на 61 години
Награди: 1.Орден „За храброст“, III степен, 2 клас
2. Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове
3. Народен орден „За военна заслуга“, I степен с военно отличие, II , III и IV степен на обикновена лента
4. Орден „За заслуга“ на военна лента;
5. Германски орден „Железен кръст“ I и II степен.