На 28 юни беше годишнина от рождението на Мейнард Барнс -дипломатически представител на САЩ в България от 1944г до 1947 г ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА

На 28 юни беше годишнина от рождението на Мейнард Барнс, един изключително заслужил за България човек, несправедливо забравен днес. Той е дипломатически представител на САЩ в България от края на 1944 до 1947 година, точно във времето на съветската окупация на България и превръщането й чрез ужасяващо насилие, масови убийства и брутални изборни измами в съветски сателит и тоталитарна държава.

Мейнард Барнс с всички сили се опитва да спаси живота на лидерите на опозицията и да защити демокрацията и свободата в България. За жалост неуспехът му е предопределен заради бруталната съветска окупация, която арогантно се възползва от това, че САЩ и Великобритания, изтощени от една ужасна война, не биха започнали тепърва война и с довчерашния си съюзник.

Мейнард Барнс е притиснат от една страна от бруталното поведение на СССР и от друга – от дипломацията на САЩ, които все още се съобразяват със Сталин като свой съюзник. Но Барнс е много нестандартна фигура, силен, смел и упорит характер. Той непрекъснато поставя Държавния департамент на САЩ пред свършен факт като например, когато приема в своята резиденция избягалия от комунистически домашен арест Г.М. Димитров, от когото англичаните набързо се отървават ( първоначално Г.М. Димитров се крие няколко часа в апартамент на британската мисия).

Противно на представата ни за дипломат, Барнс влиза във физически сблъсък с българските милиционери, защитавайки живота на Г.М. Димитров.

Има още много, което мога да разкажа за М. Барнс, но ето на вашето внимание част от неговите телеграми в онези драматични дни.

От представителя на САЩ в България Барнс до държавния секретар

24 май 1945

В 4 часа тази сутрин Г. М. Димитров се появи в моята резиденция в София, след като избягал от домашен арест вчера следобед, а в 2,30 часа тази сутрин бил помолен да напусне апартамент на британската мисия, защото британският политически представител получил такива инструкции от Форин офис. Димитров бил предупреден вчера сутринта от приятел комунист, че в следващите 24 часа ще бъде арестуван от милицията и ще бъде ликвидиран по един или друг начин. Димитров е сега в моята резиденция и аз търся контакти с личности с влияние в правителството, които са негови приятели и които на базата на неформално сондиране биха могли да дадат съвет за такова действие, което няма да компрометира мисията и в същото време ще спаси живота на Димитров.

24 май 1945

Няма съмнение, че нашите действия в случая с Димитров ще определят мнението на средния патриотичен българин за нас в бъдеще. Все още случаят не е публично известен, но може да се очаква, че ще бъде обсъждан на улицата и във всеки български дом. Предвид тази ситуация аз най-настоятелно призовавам Държавният департамент да ме упълномощи, без да взимам позиция по принципни въпроси за политическото убежише, да преговарям с българското правителство за заминаването на Димитров от България с гаранции, че ще отиде в САЩ или друга далечна страна и ще се въздържа от политическа активност докато България отново има признато правителство. И двамата – и регентът (Венелин Ганев), и екзархът (Стефан) – ме увериха, че Димитров не е извършил никакво престъпление против България, нейния народ, съюзниците или който и да е морален кодекс.

25 май 1945

Аферата с Димитров показва до каква степен под господството на комунистическата партия и нейната милиция България се е превърнала в „полицейска държава”. Въпреки спокойния и разумен разговор с министър-председателя, за който докладвах вчера, 24 май, вчера вечерта той ми изпрати съобщение, че разговорът ни не може да бъде смятан за официален, а само за информативен. Междувременно той разговарял с министъра на вътрешните работи, който като научил къде се намира Димитров, незабавно обсадил собствеността, в която живея, 50-акрова ферма на около 5 километра от града, с няколкостотин милиционери с картечни пистолети. Срещнах се с министър-председателя още веднъж и разговаряхме два часа и половина, като накрая присъстваше и вътрешният министър Югов. В резултат постигнахме споразумение Югов да изтегли неговите милиционери през нощта с изключение на няколко дискретни агенти. Последна точка от споразумението беше да не се повдига този въпрос официално, докато не получа инструкции от Държавния департамент.

Смятам, че ако бъда упълномощен да преговарям за отпътуването на Димитров от страната, все още имаме възможността да спасим живота на този популярен лидер и да убедим българския народ, че наистина държим на онова, което сме декларирали публично толкова много пъти от Ялта насам.

26 май 1945

Вече три дни съм подлаган на претърсване на колата ми от милицията всеки път когато напускам или се връщам в къщата, в която живея. Дадох на министъра (на външните работи) ясно да разбере, че това положение преобръща ролите, които двете страни имат съгласно примирието, което ние сме подписали като победители, а България като победена страна. Казах му, че трябва да информира (министъра на вътрешните работи) Югов, че считано от 1 часа днес, той ще носи цялата отговорност за всичко, което може да се случи вследствие на моето решение в колата ми да пътува въоръжен американски войник и неговата заповед милицията всеки път да претърсва колата ми.

30 май 1945

Бях информиран, че Мара Рачева, 25-годишна частна секретарка на Г. М. Димитров докато е бил начело на Земеделския съюз, а след това частна секретарка на Никола Петков, е била арестувана от милицията на 24 май и е починала след мъчения на 28 май.

30 май 1945

По обяд казах на министър-председателя, че знам за смъртта на Мара Рачева. Той каза, че е научил за това вчера. Добави, че министърът на вътрешните работи му е казал, че тя е извършила самоубийство, като е скочила от прозорец на четвъртия етаж на централното полицейско управление в София.

Съобщих му, че милицията, в това число цивилните агенти, все още обкръжават къщата ми и тази сутрин един от тях отново се опита да претърси колата ми. Седнах на шофьорското място и му заявих да заповяда на подчинените си да стрелят, ако имат кураж.

31 май 1945

Днес бях информиран от достоверен източник, че тялото на Мара Рачева в ковчег е било оставено в местната морга и на семейството е било съобщено, че могат да я погребат. До мен стигна доклад, че тълпа е щурмувала моргата и е взела тялото, за да разкрие пред света какво се е случило с Рачева. Според този доклад всички пръсти носят следи от дълбоко изгаряне, има две дупки от куршуми в торса, краката и ръцете са счупени с разтягане и извиване и на врата има рани от нож. Регентът Ганев и многозина други, с които говорих, нямат съмнения, че Рачева е била измъчвана до смърт в милицията, вероятно по директна заповед от Централния комитет на комунистическата партия и Югов, министър на вътрешните работи.

В тази връзка трябва да заявя моето намерение ако не успея да осигуря отпътуването на Димитров от България, той да не бъде заловен жив от милицията в моята къща. Онзи ден той ми каза, че е преживял прекалено много физически изтезания и не вярва, че ще може да издържи нови, за да не бъде превърнат от комунистите в послушно оръдие срещу всичко, за което се е борил в своята политическа кариера, а именно свобода на политическата мисъл и действие, и да причини осъждането на своите политически приятели и поддръжници.