• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result

„На хармана“ – историята на един фестивал, който празнува традициите и историята на Харманли ЗА ИСТИНАТА

Петко Русанов by Петко Русанов
юли 2, 2021
in Погледнато в интернет
0
„На хармана“ – историята на един фестивал, който празнува традициите и историята на Харманли ЗА ИСТИНАТА
0
SHARES
108
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

„На хармана“ – историята на един фестивал, който празнува традициите и историята на Харманли

„На хармана“ празнува традициите и историята на Харманли
От столетия пътят от Западна Европа до Истанбул минава през Харманли – град, чието име запечатва историята и традиционния поминък на местните. „Харманлии“ били хората, работили на хармана – мястото, където се вършеело житото. Харманли започва като крайпътна гостилница за преминаващите търговци, около която постепенно се формирали селище и харман, осигуряващ тяхната прехрана. Затова фестивалът за традиционни занаяти и храна, с който градът чества бита и историята си, се казва „На хармана“ и един от акцентите в него е артистичната възстановка на обичаите около вършитбата.

За да се стигне до „вършеене“ обаче, се изисква много подготовка. Почвата е благодатна: в Харманли и околните села са запазени редица традиционни занаяти и кулинарни обичаи. Идеята идва от съседния Ивайловград, където от десет години се провежда фестивалът „Кулинарното наследство на Тракия“. Заинтригувани от идеята да създадат собствен празник – и същевременно да подобрят имиджа на града си, собственици на бизнеси в Харманли започват да търсят подкрепа и съмишленици. Намират ги в местната общност и общината, а участието и активната подкрепа на сдружение „Платформа АГОРА“, което помага за създаването и на ивайловградския фестивал, обогатяват почвата и скоро „На хармана“ е факт.

„На хармана“ е празник за сетивата
Разбира се най-важни са самите харманлии – хора като Катя Стоянова, собственик на верига аптеки, която лично се среща с местни производители и кметове от съседните села, за да ги привлече за инициативата. Залага толкова голяма част от личната си репутация в организацията на първото издание на фестивала, че споделя, полушеговито: „Ако този фестивал не се случи, трябва да напусна града“. Активни граждани и предприемачи като Христина Борисова, Милко Милков, Банко Банев и други членове на местните сдружения „Бизнесът за Харманли“ и „Юнити“ също безвъзмездно отделят време и личен ресурс, за да осъществят първото издание на фестивала.

Така за първи път от много време, на 9 септември 2017 г., граждани на Харманли и гости се събират „На хармана“, за да отпразнуват традициите си. Производители от общината и околните села с гордост излагат продукцията си – вино, тахан и пчелен мед, хляб, сусам и млечни изделия – цели 42 щанда. Освен да се запознаят с местните обичаи около вършитбата и кулинарната традиция, гостите на фестивала могат да посетят кът от традиционен дом и да се насладят на песни и танци от региона. Народната певица Валя Балканска е звездата на първото издание, а популярният ТВ водещ Наско Михайлов се грижи за настроението на посетителите на първите две издания на фестивала. Участващите в празника местни производители всяка година се увеличават, а програмата става още по-наситена.

Включват се все повече малки производители
Работата на Катя, Милко, Христина, Банко и много други предприемачи на Харманли не се изчерпва с организирането на фестивала. По време на еднодневното събитие обличат идентични доброволчески тениски и се грижат всичко да протече възможно най-гладко. От продажбата на вкусна скара и напитки набират средства за следващите издания на фестивала.

„Чувстваме се отговорни да дадем друг облик на града“, казва Христина Борисова, собственик на бизнес за консултантски услуги, председател на сдружение „Юнити“ и координатор на АГОРА в града. „Ние правим и история на бизнеса на Харманли. Искаме да го представим като ангажиран с проблемите на общността“.„На хармана“ е и място да срещнеш стари познати

„Фестивалът променя самочувствието на хората в Харманли. Кара ги да се гордеят, че са единни, силни, различни“, казва председателят на управителния съвет на Платформа АГОРА Емилия Лисичкова. „Ако ги няма празниците, общността се разпада. Празникът сплотява общността“.

По тази причина, в тринадесетгодишната си история, АГОРА е подпомогнала създаването и утвърждаването на над 10 фестивала на местните общности. Освен че ги сплотяват, тези фестивали привличат гости от цяла България и от близки и далечни страни.

Организаторите са изморени, но доволни
Подкрепата за фестивали е само част от стратегията на АГОРА за развитието и сплотяването на местните общности в България. Платформата предоставя знания, опит и финансиране на читалища и граждански сдружения и стимулира създаването на общински фондове за реализация на местни инициативи.

Фестивалът в Харманли е осъществен по проект „Активни общности: изграждане на капацитет за промяна“ на Платформа АГОРА, финансиран от Фондация „Америка за България“.

Текстът е част от редакционното съдържание на бюлетина на Фондация „Америка за България“ за месец май.

ADVERTISEMENT
Previous Post

Как схемата „аз на тебе, ти на мене“ в академичните среди подкопава авторитета на преподавателите в България АСЯ ПЕНЧЕВА ЗА ИСТИНАТА

Next Post

Трагичната съдба на таврийските българи ДЕСАНТ.НЕТ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
Трагичната съдба на таврийските българи  ДЕСАНТ.НЕТ

Трагичната съдба на таврийските българи ДЕСАНТ.НЕТ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024

Последните публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ.  АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

ПРАВНИЯТ СТАТУТ НА ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ В ДНЕШНО ВРЕМЕ – ИНЖ. АНГЕЛ ПЕЛТЕКОВ

декември 24, 2024
Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния  ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

Как украинските казаци се заселват отвъд Дунав в Румъния ЮГЪТ ДНЕС ДИАНА ГЕРГИНОВА

декември 21, 2024
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

ТРАГЕДИЯТА НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА В ГЪРЦИЯ . СЕМЕЙНАТА ИСТОРИЯ НА ПАВЛОС ВАСКОПУЛОС ФИЛИПОВ

май 30, 2025
Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

Кримски, казански и сибирски татари: защо имат различни предци

декември 30, 2024
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist