ПАНАГЮРСКАТА КРЕПОСТ („КРАСЕН КАЛЕ“)
Ранновизантийската крепост включва две концентрични укрепления – външно и вътрешно (цитадела). Крепостта е преизползвана и възстановена от византийците в края на Х – началото на ХI в. Построени са нови фортификационни съоръжения като изцяло е преизградена източната крепостна стена на външното укрепление, а петоъгълната кула е преустроена в четириъгълна. При портата е изградена кула № 2. В ХII в. крепостта добива характер на укрепено селище, използвано от българското население като общата площ е 20 дка, заедно с укрепленията и некрополите. През 1189 г. крепостта е превзета и опожарена от кръстоносците. Разрушени са изцяло външната крепостна стена и кула № 2.
През ХIII – ХIV в. животът се ограничава само зад стените на вътрешното укрепление. Населението е малобройно, а културните напластявания са тънки и свидетелстват за ограничено използване на крепостта, която остава почти незастроена. Строителство е регистрирано покрай крепостните стени в северозападната зона, където са проучени четири наземни жилищни сгради, а в югозападната част едно водохранилище. В североизточния сектор са разкрити стопански постройки с паянтов градеж, ями и битови пещи. Преобладават находките с битово предназначение – огрибки, ножове, прешлени за вретено, накити, изделия от кост и пр. Чисто военните находки са малко: върхове на стрели, токи от колани, части от боздугани и железни халки от ризници. Най-впечатляващата находка е матрица-медальон за восъчни печати (керовули), с гравиран монограм „Рафаил“. През периода изоставените пространства на външната крепост се използват като некрополи. От проучените три некропола – два в подградието и един между двете крепостни стени, са разкрити общо 60 гроба от Второто българско царство. В подградието е проучена единствената църква – еднокорабна, едноапсидна, без притвор. Крепостта е завладяна от османците към 80-те години на ХIV в.
В. Бараков, 2015, 220.
