КРЕПОСТТА ЛЮТИЦА
Първите сведения за Лютица са от IХ-Х в. – епархийски списъци от времето на император Лъв VI (886-912 г.) и патриарх Николай Мистик, в които се споменава епископското средище Лютица. Градът става български при царуването на Калоян (1197-1207 г.). Основният градеж на крепостта е късноантичен и датира от периода IV-VI в. Крепостните стени обграждат площ от 26 дка с неправилна елипсовидна форма. Дължината на куртината е 600 м; височината достига до 10 м, като по трасето са изградени 12 кули: 1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни. Крепостта има цитадела (вътрешна крепост) и жилищно-отбранителна кула на управителя на града. Във вътрешността ѝ са проучени две църкви (Х в. и ХV – ХVI в.), некропол с 15 гроба, щерна и кладенец. Лютица е известна и от съчинението на император Йоан VI Кантакузин (1347-1354 г.), чиято войска превзема крепостта през 1342-1343 г. На по-късен етап градът е превзет окончателно при османската инвазия на Балканите.
В. Бараков, 2015, 222.
