Те са нашата памет . Те са нашата съвест и пример , която ние след тях следвахме . Те бяха нашето невидимо оръжие , което използувахме като неопревержим аргумент . Те бяха българи , като нас – потомци на бежанци от Македония . В рамките на толкова късо време вече втори изпращаме към свят ,който проблемите свършват . И този път ще го кажа боли , защото между мен и Стоян Петров – Германеца имаше също емоционална връзка . Този човек за мен също бе пример как се пази родовата памет , как се воюва за българското , как националната идентичност е непредходна във времето .
За мен дядо Стоян бе един от символите на организацията . Когато разговарях с него беше очевидно как очите му светваха ,когато говореше за Гоце , за Даме , за родното място . Макар и потомък спомените оживяваха . Пренасяше ме във времето ,когато да си българин е било опасно. Пренасяше ме във времето ,когато се е изграждала българската нация и държава .
Още един символ си отиде . В мигове на слабост винаги съм си представял дядо Стоян . Годините си оказваха своето влияние , но духът никога . Непоколебим в своята вяра , непоколебим в оня девиз , който следваме всички във ВМРО – Бог , Нация , Организация.
Времето е неумолимо . Всеки рано или късно си отива от тази земя , но никога не умира , защото дядо Стоян бе един от нас . Той беше живата памет на старазагорската организация на ВМРО . Всички изпитвахме уважение към него и имаше за какво . Когато се събирахме при него винаги това се превръщаше в празник . Винаги се превръщаше в събитие
Дядо Стояне Господ реши да те вземе сигурно защото му е скучно без теб на онзи свят . Не знам дядо Стояне светът се върти всички ще отидем там където и ти замина , но ще остане болката от това , че вече те няма
ЛЕК ПЪТ ДЯДО СТОЯНЕ . ТВОЕТО , НАШЕТО , НА ВСИЧКИ НИ ДЕЛОТО Е В СИГУРНИ РЪЦЕ . НИЕ НЯМА ДА ГО ПРЕДАДЕМ . ТИ НИКОГА НЯМА ДА УМРЕШ , ТЪЙ КАТО ЩЕ СИ ВЕЧНО ЖИВ В НАШАТА ПАМЕТ И ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ ОТ ОРГАНИЗАЦИЯТА И ТВОИТЕ СЪРАТНИЦИ ОТ СТАРАЗАГОРСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ВМРО
ПОКЛОН