КРИЧИМ
Кричим е споменат в изворите като крепост, построена от българина на византийска служба – Иванко. Като управител на Филипопол Иванко получава голяма власт и започва да води самостоятелна политика, като създава свое владение в Западна Тракия и Родопите. През 1199 г. Кричим е превзет от ромеите.
След победата на латинците над българския цар Борил през 1208 г, кръстоносците овладяват Кричим и предприемат възстановяване на крепостната стена и цитаделата. Градът е присъединен отново към България при управлението на цар Йоан Асен II (1218-1241). Триумфалното събитие е отбелязано върху надпис, изсечен върху необработен камък в близост до града: „на този камък седя цар Асен, когато завзе Кричим“. Градът е управляван от военен управител назначен от българския владетел. Административните функции имат като пряк резултат увеличаване на населението, което освен в укрепената площ на цитаделата, се приютява и в неукрепеното подградие между хълма: „Голямото“ („Иванково“) кале и „Малкото кале“.
От стратегическа военна крепост се превръща в средновековен град към средата на ХIII в. След смъртта на Йоан Асен II Кричим отново става обект на аспирации от страна на Византия, която си връща родопските крепости през 1254 г. През по-голямата част на ХIII-ХIV в. градът е византийска военна крепост. Развитието му е прекъснато и той продължава съществуването си с предишните функции – на военна крепост на границата между Византия и България. Последното сведение за него е от 1344 г., когато е отстъпен на българския цар Йоан Александър (1331-1371) в замяна на военна подкрепа за императрица Ана Савойска и нейния син срещу узурпатора на византийския престол Йоан Кантакузин.
В. Бараков, 2015, 200-201.
