ДРУЖБА “РОДИНА” е родолюбива организация на родопските българи, създадена в Смолян на 3 май 1937 г. по инициатива на 22-годишния Камен Боляров и на 20 младежи българи мюсюлмани и двама християни – Петър Маринов и учителят Г. Петров. Деен съратник на движението през целия период на съществуването му е родопският общественик Христо Караманджуков. Характерът на организацията е културно-просветен и благотворителен.
Целта според приетия устав е: „Да работи за взаимното опознаване, сближение и подпомагане между българите мохамедани и българите християни в Родопската област; да събужда и развива народностното чувство у българите от мюсюлманско вероизповедание; да съдейства за стопанското и икономическото издигане на Родопския край”.
Целите са: да подпомагат всички инициативи, насочени към културното издигане на българите мюсюлмани, да култивира у тях любов към род и родина, както и да ги предпазва от всякакви външни пропагандни внушения и въздействия. За химн на организацията е избрана песента „Мила Родино“ на Цветан Радославов, която по-късно става и химн на България. Дружба “Родина” организира участието на българите мюсюлмани в културния живот на обществото като равноправни и равностойни на техните събратя християни; подготвя ги да участват в събрания и сами да организират такива, да устройват забави и вечеринки сами и съвместно с българите християни. В онези времена за първи път жените започват да се фотографират и да играят на сцена. Около 80 000 последователи на идеите на организацията през периода 1942-1944г. приемат ДОБРОВОЛНО български имена, като остават мюсюлмани по вероизповедание.
С идването си на власт на 9 септември 1944 г. Българската комунистическа партия обявява Дружба “Родина” за фашистка организация и я забранява, а ръководството и е репресирано, Камен Боляров е убит, други сподвижници преминават през лагери и затвори.
В началото на 60-те години управляващата БКП все пак преосмисля погрешната си политика към „родинци“. Сбърканата политика на държавата след 09.09.1944г. спрямо българите мюсюлмани и специално движение „Родина” охарактеризира Станислав Сивриев в своите „Бележки върху доклада за дейността на бившата културно-просветна дружба „Родина”, изпратени до ЦК на БКП на 18 септември 1960 г.
В края той обобщава, че „Родина” е изиграла прогресивна роля, а преди това пише „…С лекомислие обявихме „Родина” за фашистка организация, а много от членовете й бяха подложени на политически натиск. Така с най-добри намерения свършихме работа на английската и турската политика по отчуждаването на Българо-мохамеданското население в Родопите – и я свършихме с вдъхновение. Аз бях един от хората, които проведоха тоя курс в Златоградска околия, и се срамувам от това… Нямам никакви колебания, че на 9.IX.1944 г. ние върнахме назад развитието на Българо-мохамеданския въпрос и трябва да имаме мъжеството да го признаем.”
Водачът Камен Боляров е реабилитиран посмъртно, а организацията е реабилитирана поне на академично ниво.
ДРУЖБА “РОДИНА” е възстановена със същите цели и задачи от родолюбиви българи мюсюлмани и християни на тържествено събрание на 1 ноември 2009 г. в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
