Откакто съществува България до ХХ век семейството е било сърцето на държавата. Задължението на родителите е било не само създаването на деца, а и тяхното образование и възпитание, за да ги превърнат в достойни и честни хора. Повечето семейства са имали средно по десетина деца и всичките ставали „човеци“. Никой не е станал измамник, крадец или убиец. А днес ние се затрудняваме да възпитаме по едно-две деца.
През Средновековието (а и по време на османското робство) бащата и майката задължително обучавали своите деца на бойни изкуства, конска езда и боравене с оръжие. Дори момичетата били воини. Имало народно правило, че българска девойка няма право да се омъжи, докато не обезглави седем врагове. За момчетата бройката била 12 глави.
Традицията била следната. Първородният син наследява бащините имоти. Вторият син непременно става професионален войник, защото българската земя трябва да се пази от врагове. Третият син трябва да учи за свещеник, защото Вярата е огънят, чрез който народът оцелява и се сплотява. Четвъртият се учил на четмо и писмо и ставал писар, търговец, учител. Другите синове се заемали да изучават различни занаяти. Дъщерите пък трябвало да бъдат омъжени в заможни семейства. Тогава бракът по любов бил рядкост.
Неделко Маслев
