Келтската колесница в могилата Малтепе край село Мезек, Хасковска област /Южна България/ е едно от най-значимите открития, свързани с келтите, както по отношение на уникалността на находката, така и по хронология на погребението. Обаче, от самото начало откритието показва най-грозните страни на археологията на Балканите.
„ВЪЛШЕБНОТО ПРАСЕ“
През 1902г., когато село Мезек все още се намира в границите на Османската Империя, един местен иманяр с прякор Ангел Чобана копае в близост до могилата, търсейки злато. Единственото нещо, което той открива е фигурата на глиган в естествена големина, направена от бронз. Ангел мисли, че вътре е кухо и има още нещо, затова разбива зурлата и три крака на глигана, но открива, че цялата фигура е от бронз. Разочарован Ангел заравя обратно находката си в земята, с намерение да я продаде след време. И така започва сагата в Мезек …
Скоро след това слуховете за глигана „пълен със злато“ стигат до софийски антиквари, които насила карат Ангел да им даде находката. Междувременно турският губернатор също научава за глигана и преди антикварите да потеглят от Мезек, ги „убеждава“ да му предадат тази „собственост на Турската империя“.
След няколко години районът на Свиленград, където се намира село Мезек преминава към територията на Българската държава. Наскоро създаденият Археологически музей изпраща специалисти от София отново да „разследват случая“ с иманярa, в резултат на което краката на глигана преминават в собственост на българския музей. Разполагайки с тях, на Турция бива предложена следната сделка: българите връщат на турците краката на глигана, а в замяна на това получават цялостна отливка на бронзовата находка като музеен експонат.
А сагата за бронзовия глиган продължава с многобройни разкопки около Мезек, предприети от българския археолог и политик Богдан Филов, приближен до Цар Борис III.
……
ПОГРЕБЕНИЕ НА КЕЛТСКАТА КОЛЕСНИЦА
Сред находките, открити от Филов в Мезек, има множество изящни елементи от „тракийска“ колесница (Филов 1937, Велков 1937). Обаче, подобно на произхода на глигана, след внимателно проучване на международни експерти, бързо излиза истината, че артефактите не са тракийски, а са елементи от келтска колесница (Jacobsthal 1940, 1944)
Датирани от 3 в. пр.н.е., елементите на колесницата са изработени в характерния келтски стил „пластически метаморфози‟ и включват бронзови халки за юзди (Национален Археологически Институт и Музей – НАИМ София – инв.№ 6411-6412), дръжка, украсена с бронзов орнамент (НАИМ София – инв.№ 6413), елемент от бронз, разделен на две с огледални глави на хищни птици (НАИМ София – инв.№ 6418), а също така два комплекта златни мъниста за сбруя. Тези находки представляват едни от най-прекрасните примери на Европейското келтско изкуство от посочения период (Jacobsthal
Доскоро се счита, че намерената в Мезек келтска колесница е единствен случай за територията на съвременна България. Тази теза бе значително променена през последните години с откриването на елементите от колесници, като например в крепостта Бобата /Шуменски регион/, във Варна, а също така с наскоро намерената келтска военна колесница с коне, запрегнати в нея, открита сред разкопките на древния Тракийски /Гетски/ град Даусдава, в Археологическия резерват Сборяново, /Североизточна България/.
Както бе посочено преди, келтската колесница от Мезек в Централна Южна България е датирана от 3 век пр.н.е. и остава единствената находка в тази част на страната. Но напоследък изследванията на този район водят към откриването на богат келтски нумизматичен и археологически материал, който очевидно доказва значително келтско присъствие в Централна Южна България до 1 век пр.н.ера
Това прекрасно майсторство и този художествен гений, създал елементите на колесницата от Мезек са безспорни примери на най-изтънченото и съвършено изкуство на Европейската Желязна Епоха.
