Читателите, запознати с книгата на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“ са наясно с тежката съдба на сънародниците ни, принудени да напуснат родните си места и да продължат своя живот в Царство България. За щастие, сред тях се намират хора, които успяват да се реализират и отделят от личните си средства за подпомагането на нуждаещите се. Такъв е случаят с Георги Чалбуров.
Той е роден на 8 август 1896 г. в село Кръстополе (дн. Ставруполи). Възпитаник на Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ и Робърт колеж в Цариград. По време на Първата световна война служи в Десети родопски полк. След края на конфликта той и семейството му се местят в България – първо в Пловдив, след това в Хасково.
Чалбуров и неговият брат Тодор се занимават с изкупуване и износ на тютюн. През 1933 г. Георги основава собствена търговска фирма, носеща неговото име. Преди това е директор на монополното търговско обединение „Консорциум за тютюна“ и фирмата „Тодор Д. Кършев и сие“. Той търгува с партньори от Германия, Египет, Палестина, Швейцария, Дания, Унгария и др., а в периода на Втората световна война има складове в Ксанти, Кавала и Гюмюрджина.
Син на революционен деец, Георги Чалбуров в нито един момент не забравя сънародниците си в нужда. Председател и финансов благодетел е на Тракийската организация в Хасково, дарител на Комитета Свободна Тракия, както и на отделни бежански семейства. Отделя средства за изграждане на църкви и за електрификацията и благоустройството на Хасково.
За съжаление след 9 септември 1944 г. той попада под ударите на новата власт, тъй като е депутат в XXIV и XXV ОНС. Съден е от т.нар. Народен съд, който конфискува цялото му имущество, а самия Чалбуров получава доживотна присъда. Впоследствие тя е намалена, но годините до края на живота си на 24 септември 1960 г. той прекарва предимно в трудововъзпитателното общежитие в с. Ножарово и в лагера „Белене“.
–
