Толкова странно „Освобождение“.
„Всяка година през юни в град Кукуш (Централна Македония, Гърция) се организират поредица юбилейни празници, наричани Елефтерия (Празник на свободата). Тяхното провеждане следва характерния за цяла Гърция модел, а именно издигането на годишнината от освобождението на всеки град от „чуждо иго” (обикновено османско или българско) до местен национален празник. В случая с Кукуш, град с население 17 000 жители (2001 г.), разположен на 40 км северно от Солун, събитието, което се чества, е влизането на гръцката армия в града сутринта на 21 юни 1913 г., в началото на Втората балканска война, след тридневна битка срещу българските части, укрепени в покрайнините му.
В повечето случаи влизането на гръцката армия в даден град наистина се възприема като освобождение, особено, ако преобладаващото население е християнско и ориентирано към „гръцката партия”, съставена от привържениците на Константинополската патриаршия по време на Междусъюзническата война; най-малкото, това е картината, която получаваме, като четем личните военни дневници и спомени, оставени ни от гръцките военни от тези дни.
В Килкис (Килкич или Кукуш, както го наричат и жителите му), такова гръцко или прогръцко население, което чака да бъде освободено от гръцките оръжия, просто не е имало; и гръцки, и български източници са съгласни с това. Според тайното преброяване, съставено през август 1912 г. от директора на българското училище Стоян Симеонов, в навечерието на Балканските войни градът е бил обитаван от общо 7.556 души, от които 6 300 са класифицирани като “българи”, 1.200 като “турци” и 56 като „цигани“; 5.731 българи (или 75% от цялото население) принадлежат на Българската екзархия, 550 на Униатската източна католическа църква и 19 на протестантската.
Въпреки че обикновено се опитват да занижат числеността на българската общност, гръцките служби
и полуофициалната статистика също потвърждава липсата на каквото и да е гръцко или патриаршистко
население в града. Нещо повече, “освобождението” на Кукуш е последвано от неговото пълно
унищожение: само няколко часа след окупацията му от гръцките войски, Кукуш е изгорен…до основи.“
Т. Костопулос
Превод: Илюстрация Бѣло море
Прокудили са баба ми. Мразя ги от дън душа!!!