Днесъ е Свѣти Духъ – день на загиналитѣ за свободата на Македония. Прѣзъ юни 1923 г. дружество „Вардаръ” слага началото на честването на падналитѣ за Македония младежи. Оттогава насамъ деньтъ „Св. Духъ” става день на протестъ и прѣклонение прѣдъ жертвитѣ за нейното Освобождение.
Отъ тази дата, 6 юни 1923 г. българитѣ отъ Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдаватъ почить и прѣклонение прѣдъ падналитѣ за свободата на Македония и обединението на българския народъ! Това е день въ които свеждаме глави прѣдъ жертвитѣ, день на българската национална паметь, но и день на протестъ прѣдъ всички които и въ миналото и въ наши дни ограбватъ и фалшифициратъ историческата истина, оспорватъ националната и културната идентичность на българитѣ въ Македония. Дълги години този великъ день бѣше забравенъ. Днесъ, съ чувство на отговорность и родолюбие се връщаме къмъ него. Прѣкланѣме се прѣдъ хилядитѣ знайни и незнайни българи и български комити, войводи, революционни дѣйци и апостоли борили се и дали живота си за освобождението на Македония отъ турско, гръцко и срѫбско иго прѣзъ послѣдното столетие.
Ние свеждаме глави на синовна почить прѣдъ жертвитѣ по врѣме на Кресненско-Разложкото възстание, прѣзъ 1878 г; Мелнищкото възстание 1895 г; Горноджумайското възстание отъ 1902 г; Илинденско-Преображенското възстание отъ 1903 г. Всички тѣ се се бориха и паднаха за свободата на българитѣ въ Македония. Прѣкланѣме се прѣдъ паметьта на хилядитѣ българи станали жертва по врѣме на Тиквешкото възстание прѣзъ юни 1913; Охридското възстание прѣзъ септември 1913 г, вдигнати срѣщу новитѣ срѫбски поробители; прѣдъ жертвитѣ дадени въ националноосвободителната борба, за освобождение на Македония отъ срѫбския и гръцкия режимъ прѣзъ 1912-1915 г. Особено дълбокъ поклонъ изпитваме въ днешния день прѣдъ 200 000 български офицери и воини дали живота си за освобождението на Македония и обединението въ периода 1912-1918 г. Отдаваме почить и прѣклонение прѣдъ жертвитѣ дадени отъ българитѣ въ Вардарска и Егейска Македония въ периода между двѣтѣ свѣтовни войни. Коленичимъ прѣдъ близо 4 200 души въорѫжени членове на ВМРО, загинали въ сражения съ гръцкитѣ и срѫбскитѣ войски, жандарми и контрачети отъ 1919-1934 г. Поклонъ прѣдъ близо 18 300 българки и българи, срѣдъ тѣхъ и надъ 2000 дѣца между 6-12 г. станали жертва на повсемѣстния срѫбски, националенъ и политически гнетъ, прогонване, асимилиране и физическо изтребление, вършени отъ срѫбскитѣ окупатори и главно отъ зловѣщата организация „Църна рука” въ Вардарска Македония 1919-1941 г. Особена почить и признание изказваме прѣдъ хиляди млади българи – студенти, ученици, интелектуалци, жертва на срѫбския тероръ прѣдимно членове на ВМРО, ММТРО и КПОМБЪ въ периода 1919-1941 г. Отдаваме синовно признание къмъ десеткитѣ хиляди българи, жертви на гръцкия тероръ, оставили кости по Егейскитѣ острови въ периода 1919-1941 г. за да запазятъ народностьта си. Специално прѣклонение отдаваме на повече отъ 10 000 българи, жертви и надъ 60 000 прогонени отъ гръцката жестокость по врѣме на Гражданската война отъ 1946 – 1949 г, чиято нерѣшена сѫдба продължава и до днесъ. Прѣкланѣме се прѣдъ жертвитѣ на кървавата коледа прѣзъ 1945 г., когато срѫбскитѣ и македонисткитѣ комунистически власти само за нѣколко дни избиватъ цвѣта на българщината въ Вардарска Македония. Въ Скопие – 63 души, въ Велесъ – 54, Куманово – 48, Битоля – 36, Щипъ – 77, при с. Владимирово, Беровско – 330 души и прочие. И до днесъ, сърбоманскитѣ власти въ Скопие не позволяватъ да бѫдатъ разкрити масовитѣ гробове и убититѣ да бѫдатъ погребани по християнски обреди. Прѣкланѣме се прѣзъ 72-мата български офицери убити въ дома на Армията въ Скопие на 26 декември 1944 г., извършено по нареждане на Св. Вукмановичъ – Темпо, защото отказватъ да отидатъ да се биятъ за освобождението на Сърбия, а настояватъ да отидатъ да се биятъ за освобождение на Солунъ. Поклонъ и прѣдъ повече отъ 1 000 души войници, които заради посоченитѣ причини по сѫщото врѣме умиратъ отъ гладъ и студъ, отъ мѫчения вършени надъ тѣхъ отъ срѫбски партизани въ старата турска крѣпость на Скопското кале.
Поклонъ прѣдъ надъ 4 000 българи, главно членове на ВМРО – които отъ куршумъ, побой, отрова и други мѫчения оставиха своите кости въ най-голѣмия затворъ на Балканитѣ – Идризово до Скопие въ периода 1945-1990 г. Прѣклонение правимъ и прѣдъ 800-тѣ души българи, членове на ВМРО които прѣзъ януари 1949 г. сѫ убити по най-жестокъ начинъ въ лагера на градъ Добой, Босна безъ нѣкой да знае нѣщо за тѣхнитѣ гробове до наши дни. Поклонъ прѣдъ 5-тѣ струмишки студенти българи, убити прѣзъ юни 1951 г. отъ органитѣ на УДБА, край Струмица, защото се борѣха за откѫсване на Вардарска Македония отъ Югославия. Прѣклонение прѣдъ хилядитѣ българи, които оставиха своите кости на зловѣщия Голи Отокъ, 1948 – 1956 г. безъ нѣкой да знае колко сѫ и кѫдѣ сѫ тѣхнитѣ гробове. най-сѣтне, въ деньтъ на Македония синовно се прѣкланѣме прѣдъ всички българи – борци и 23 000 официално признати жертви (Р Македония), осѫдени на смърть, убити безъ сѫдъ и присѫда, изчезнали безслѣдно въ борбата срѣщу насилственото македонизиране на българитѣ въ Вардарска Македония отъ 1944 до наши дни. Тѣзи жертви ще бѫдатъ най-тежката присѫда надъ македонизма за вечни вѣрмена. Специално изказваме нашето прѣклонение прѣдъ македонскитѣ българи, които заради своя български патриотизъмъ и родолюбие ставатъ жертва на различни антибългарски правителства въ България отъ 1920 – 1960 г. по врѣме на земедѣлския режимъ (1920 – 1923), на Деветнадесетомайския прѣвратъ 1934 г. и по врѣме на Тоталитаризма 1944-1963 г.
Прѣкланѣме се и прѣдъ стотицитe хиляди българи, прогонени отъ роднитѣ имъ краища отъ срѫбскитѣ и гръцкитѣ кралски режими, а сѫщо и отъ срѫбско-комунистически власти въ периода 1912 -1915, 1918-1941 и отъ 1944 до наши дни. Всички тѣзи жертви Македония дава вече повече отъ единъ вѣкъ за да запази своята българска народность, културно-историческа сѫщность и съдържание. Да извоюва българска национална и културна свобода и обединение съ своите сънародници въ България. Опититѣ да бѫде промѣнена националната идентичность на българитѣ въ Македония слѣдъ 1944 г., доведоха само до раздѣляне и хиляди жертви на братята отъ двѣтѣ страни на границата, които младитѣ поколения въ България и Р Македония трѣбва да знаятъ. Историческитѣ факти, чужди и наши сѫ повече отъ категорични, до 1945 г. историята, културата, езика, борбитѣ и духътъ на населението въ Македония е български. Това трѣбва да бѫде официално признато отъ днешнитѣ политици, историци, журналисти и др. интелектуалци въ България и Р Македония, не само на срѣщи на четири очи както става досега, но и открито и официално, ако искаме да спасимъ по-голѣма часть отъ Р Македония отъ албанизация.
Прѣкланѣмъ се и прѣдъ васъ мои братя и сестри отъ Македония, които и въ день днешенъ не забравяте коренитѣ си и се борите за българщината тамъ!“
Асенъ Виденовъ- чрез Станимиръ Диневъ
