Повече от 36 години Марк Янц работи в болницата на френския град Саргюмин в Елзас. Стресът на работа го разболява и той претърпява няколко сърдечни операции. Тогава решава да намали оборотите и тръгва на вълнуващо пътешествие из Европа, което в крайна сметка го отвежда в сърцето на Родопите, разказват в предаването „Събуди се„.

Сега Марк е горд жител на село Могилица и сякаш е забравил за предишния си живот във Франция.

Защо той избира да започне отново точно тук?

„Дойдох случайно, почувствах се добре на това място. И сега нямам никакво намерение да се връщам обратно във Франция. Чувствам се щастлив тук“, разказва той.

„2007 г. реших да мина да мина с колело маршрута Сантяго де Компостела и по пътя се отправих към Букурещ по покана на мои приятели. След това подкарах колелото към Русе, за да го разгледам и взех, че останах за цял месец. А после някак се озовах в село Нова Черна. И собственикът на хотела там ми каза, че е абсолютно задължително да посетя и Родопите“, споделя Марк за това как е попаднал в България.

„Хората тук са много бедни на пари, но са богати в сърцето си.

И ето как се реших да се върна във Франция, да си продам апартамента и да заживея тук завинаги… Не ми беше трудно да напусна моя град, защото не се чувствах добре там. Обадих се на двете ми деца и им казах, че отивам да живея в България, а те ми отвърнаха само „заминавай“. Хванах самолета и ето ме тук“, казва Марк.

Преди да се реши на тази стъпка, той работи 36 години в болница.

Но в началото на 2007 г. се разболява сериозно и претърпява няколко операции:

„Трябваше да спра да работя, което беше много трудно за мен. Обичах работата си. Но реших да се пенсионирам, защото не можех повече да се подлагам на този стрес. Предпочитам сегашния си живот. Толкова е по-простичко всичко тук“.

Той разказва и как са го приели хората в селото: 

„В началото си мислеха, че съм турист. А после ме гледаха странно, когато разбраха, че ще остана. После си казах – ако искаш да се разбереш с тези хора, ще трябва да започнеш да им помагаш по някакъв начин. Сега работя в гората, работя в къщите им и те наистина ме приеха. Какво повече мога да искам… Сега помагам с каквото мога,  понякога съм на полето, друг път участвам в дърводобива, самият аз имам градинка, за която се грижа“, разказва Марк.

„Щом съм решил да напусна Франция завинаги, значи сега съм българин. Единственият ми проблем е езикът. Българският език наистина ми е много труден. Но ще го науча, каквото и да ми коства“.