На 16 юни 1921 г. умира първият министър на външните работи и изповеданията на Княжество България, Марко Балабанов
доц. д-р Петър Ненков
Изтъкнатият български държавник, юрист и публицист Марко Балабанов е роден през 1837 година в село /дн. град/ Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното училище в родното си село, а след това завършва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско училище на остров Халки. През следващите години следва „Право“ в Атина, „Медицина“ в Париж, „Философия“ в Хайделберг, като завършва „Право“ в Париж.
От 1870 г. работи като адвокат и журналист в Цариград, където съдейства за създаването на независимата Българска екзархия. В 1871 година Балабанов е представител от Пловдивска епархия на Църковно-народния събор в османската столица, като е избран за секретар на Светия синод. Той е сред делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Екзархията.
Владеещ отлично немски и френски език през есента на 1876 г. е изпратен като делегат на българския народ заедно с Драган Цанков из европейските столици, за да запознае европейските правителства с трагичното положение на българите след Априлското въстание, но освен съчувствие и голи обещания от великите сили друго нищо не постига. За това с чувство на нарастваща надежда отправя взор на изток към Русия.
Слид обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. , през лятото на същата година руските войски преминават Дунава и освобождават Свищов. В града пристига и Марко Балабанов. Като един от най-начетените хора за времето си, той е назначен за вицегубернатор на Свищов. Той става инициатор за изпращането на будни български младежи в Русия, за да продължат своето образование. Между първите щастливци са сопотненецът Георги Вазов, който избира военното поприще и свищовлията Алеко Константинов, превърнал се по-късно в един от най-талантливите български писатели. Марко Балабанов се включва активно в обществено-политическия живот на княжеството.
През 1879 г. е избран за депутат в Учредителното събрание и като такъв участва в списването на Търновската конституция. Същата година е избран за министър на външните работи и изповеданията в първото правителство на Княжество България, ръководено от Тодор Бурмов.
Отначало е член на консервативната партия.През 1882 година Балабанов преминава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната партия, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия. През 1883 – 1884 година отново е външен министър във втория и в третия кабинет на Драган Цанков.
Участва в списването на списание “Читалище”, списание “Век”, вестник “Право”, списание “Свободно мнение” и други периодични издания. Редактира първите броеве на печатния орган на консервативната партия в-к “Витоша”. Участва в редактирането на вестник “Братство” и “Светлина”.
Марко Балабанов преподава гръцки език и гръцка литература (1889 – 1898 г.) и римско, византийско и канонично право (1892 – 1902 г.) в новосъздаденото Висше училище, днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. – редовен член-кореспондент на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).През периода 1902 – 1903 г. е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 година в Гърция. Председател е на клона на държавните науки и на философско-обществения клон на БКД и БАН. През периода 1896 – 1897 г. е декан на Юридическия факултет на Софийския университет.
Умира в София на 16 юни 1921 година, отдал целия си съзнателен живот за процъфтяване на родината.
