Енчо Багаров…големият български театрален актьор, драматург, режисьор, радиоводещ, имитатор, автор на скечове…един от създателите на Сатиричния театър е роден на 18 юни.
/ 18 юни 1925 – 13 декември 1963 /
Роден е в Сопот. Произхожда от известния род Багарови – притежатели на фабрики в розовата долина. Град Баня се възражда благодарение на Иван и Велизар Багарови – политически и обществени дейци, индустриалци. Повечето са учили в Кеймбридж, Оксфорд и знаели много езици.
Майка му е от еврейски произход, а той се жени за арменка -Сурпи Багарова, от която има две дъщери.
Завършва Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски.
Звезда на Сатиричния театър и цар на скеча той оставя незабравима следа в спомените на колегите си и публиката не само с яркия си талант, но и с човешките си качества.
Като радиоводещ през 1947 г. допуска неволен гаф – вместо българския химн прозвучава забранената „Боже, пази Царя”, и веднага го отстраняват.
През 1951 г. създава Театъра на трудовата повинност, който ръководи до 1956г.
Изиграл е незабравими роли на сцената на Държавен сатиричен театър „Ал.Константинов” (1956-1963) последната от които е в пиесата “Михал Мишкоед”.
Отказва да стане партиен член и партиен секретар на театъра и затова не получава званията “заслужил” и “народен артист”. Георги Калоянчев приел да стане партиен секретар.
Двамата с Георги Парцалев създават скечов репертоар, който играят из цялата страна.
Загива в автомобилна катастрофа на 38 години.
По-малката му дъщеря Мариана Багарова, която от 30 г. живее в Кипър основава Фондация „Енчо Багаров”. Била е импресарио на много български театрални и естрадни звезди в Кипър и безрезервно помага на Дома на актьорите ветерани в София. Разказва за баща си:
“Беше копие на Фред Астер – фин, елегантен, пластичен, харизматичен. Обличаше се като него – бяла риза, дълго черно палто, цилиндър. А когато говореше – все едно магия. Иначе, ако някой имаше нужда от помощ, беше готов да обърне света, за да му помогне. За семейството си не беше така. Двамата с майка бяха много интелигентни, изтъкани от доброта.
Два дни преди да замине за Самоков и да не се върне никога повече, откраднах от детската градина по-малката от мен Мартина Вачкова. Отидох и излъгах, че съм й сестра. Исках да си играем. Като не намерили дъщеря си, леля Силва и чичо Гриша Вачков изпаднали в шок. Стана голям скандал. Тогава татко пак събра семейството и сякаш предчувстваше, че повече няма да се върне при нас, каза: „ Как може да постъпваш така с колегите. Ако нещо се случи с мен, утре кой ще те възпитава?
Заедно със Стоянка Мутафова, чичо Паци (Г. Парцалев) и Невена Коканова се връщат от спектакъл в Самоков. Било много заледено, татко шофирал. Имало е едно-единствено дърво, ударили се в него. Чичо Паци пострадал в главата, Стоянка в крака, на Невена Коканова нищо й нямало. Направили грешка и вместо в София, го върнали в болницата в Самоков. Там е починал. Готвеше се да учи режисура в Германия. На негово място замина Нейчо Попов…
Тъжно е, че 57 години след неговата смърт никъде не се споменава името му като един от създателите на Сатирата. Ако влезете в официалния сайт на театъра, ще прочетете съвсем друго. Името на татко го няма никъде.”
Енчо Багаров е ярка личност в българската културна история !