В дните на напрегната политическа кампания приятни емоции достави посещението на Иван Ангелов от град Запорожие Украина . Посещението бе дълго очаквано и се знаеше от преди два месеца . Г-н Ангелов използува поводът да се запознаем , за да посети шивашко ателие “ Кристи “ където поръча народни носии за съставите към неделните училища ,които ръководи .
За мен такива срещи винаги носят емоционален заряд . Виждаш на живо човек , който си чувал само по вайбъра или си разменял послания по месенджъра . Нямал съм никакви очаквания – обикновен българин като мен и всички други ,който не спираше да говори за да слуша българска реч . Някакъв друг свят са нашата диаспора в Запорожието . Свят консервиран такъв какъвто е бил при преселението и запазен независимо от бурите , които са вяли в този край . За мен и моите познати бе истинска изненада , че село Гюновка откъдето е и Иван са потомци на преселници от Стара Загора . Наоколо селата се оказаха също от този край , което ни даде възможност да разберем до известна степен как са говорили нашите сънародници във времето , когато армията на Дибич Задбалкански е шествувала по българските земи .
Иван Ангелов е председател на Запорожкото областно дружество за българска култура и един от най- дейните в дейността на неговия учебно културен център . Благодарение на него се е развила системата на неделните училища в района и от годините назад около 50 души от района са получили своето висше образование в България . Самият факт , че Иван има също българско гражданство , макар , че е все още украински показва какво има в душата на този човек . Не мога да оспоря неговата любов към България , но и нека се отнесем с уважение към неговата любов към родния му край . Няма да скрия дълго говорихме вечерта в хотела , часовете преди да се прибере , на другия ден и останах с чувство че не успяхме да си кажем всичко . И в двамата останаха въпроси, думи , неща които искахме да си кажем, но така е на първа среща – емоциите винаги вземат връх. Малко изпитвам завист, на страстта с която Иван говореше за паметника на Аспарух в Запорожие за което потърси съмишленици в България . Надявам се следващият път, когато се видим вече да сме освободени от емоциите на изборите и да говорим по- спокойно
ПРИЯТЕН ПЪТ И ЗАВРЪЩАНЕ В ЗАПОРОЖИЕ – ЕДНО РАЗБРАХ БЪЛГАРИЯ Е В СЪРЦАТА И НА ДВАМА НИ .
