Скъпи приятели, споделяме с Вас откъс от съкровищницата на българските говори. Вслушайте се, това е диалекта на село Дреновени и на Костурския край, съхранил една от най-чистите и автентични форми на езика ни, както е звучал той и преди столетия, достигнал до нас чрез гласът на Къца Королова, родена и израснала в Дреновени. Повече от седемдесет години са отминали, откакто тя е напуснала родния си край, но българския диалект е езика, с който тя си служи до сетния си час.
„Задължен съм на родителите си, на покойния ми баща Лазар Королов (1902 – 2002) и на майка ми, Къца Королова, а така също на баба ми, покойната Цвета Лабровица Петрѐвска, по мъж Макриова (1881 – 1973), с дълбока благодарност за страстта, която ми вдъхнаха към нашата впечатляваща и често трагична история. Говореха ми с голяма любов за родното си село и за техния начин на живот. Но в същото време, те никога не скриха от мен преследванията и тормоза, на които бяха подложени, заради своя етнически произход.“
Лабро Королов
