Архивни източници за историята на ВМРО-СМД през 90-те години на 20 в.
Евгений Еков, главен експерт в Държавна агенция „Архиви”
Периодът на 90-те години на 20 в. обхваща цялата история на ВМРО-Съюз на македонските дружества (ВМРО-СМД) в България. Той е ограничен от две събития – възстановяването на 5-6 януари 1990 г. на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България (СМКПДБ), преименуван с.г. на ВМРО-СМД, и създаването на 20 юни 1999 г., на негова основа, на политическата партия ВМРО – Българско национално движение (ВМРО-БНД). Акронимът ВМРО идва от името на историческата Вътрешна македонска революционна организация, за наследник на която се самоопределят и ВМРО-СМД, и ВМРО-БНД.
Към днешна дата най-обстойно историята на ВМРО-СМД е разгледана в монографията на Генади Генадиев „ВМРО – възстановяване и развитие в края на ХХ в.” 1 Това се дължи на използването на архивни документи от инвентарен опис № 4 на архивен фонд № 39 на отдел „Държавен архив” (ОДА) – Варна, който е създаден от предадени от самия автор материали. Те достигат до него предимно в качеството му на председател на Македонското културно-просветно дружество (МКПД) „Гоце Делчев” – Варна, съюзен организатор за Варненска област и член на Съюзния съвет на ВМРО-СМД. Частично темата е обект на внимание в книгата на Красимир Каракачанов „ВМРО 110 години борба за българщината” 2 и в спомените на Стоян Бояджиев „Македония в моя живот”. 3 От научна гледна точка, основна слабост на последните две цитирани издания е символичното използване на архивни материали по темата, съхранявани в Централния държавен архив (ЦДА) и в други териториални и частни архиви.
Същевременно, през последните три десетилетия в архивохранилищата на ЦДА, се натрупаха значително количество архивни документи, свързани с дейността на ВМРО-СМД през 90-те години на 20 в. Имайки предвид това, както и значението на пълноценното разкриване на „битието” на организацията за историята, неизбежно се налага тяхното обнародване за публична употреба. Цялостното им включване в научен оборот изисква много време и нелека работа. Ето защо, изхождайки от ограничения обем на статията, ще започна с публикуването на анотациите на архивните единици и като приложения в текста. Тук е мястото да се отбележи и, че една немалка част от архивните извори по темата, съхранявани в ЦДА, са непубликувани. Достатъчно основание да се твърди, че част от архивните документи се явяват неизвестни за историческата наука и не са били публикувани в наши и чужди издания дава проучването на учрежденския архив на Държавна агенция „Архиви” (ДАА), пазещ обстойна информация кой, кога и защо е използвал архивни фондове и материали.
Архивни документи се съхраняват в личните фондове: № 1362 „Иванов, Борислав Атанасов (1924-2002)”, № 1066 „Бояджиев, Стоян Георгиев (1915–2004)”, № 2069К „Църнушанови, Коста (историк, учител, журналист, общественик) и Панталей (лекар)”, № 1512 „Желев, Желю Митев (1935-2015)” и др. и в партийните и учрежденски фондове: № 1Б „Централен комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП)”, № 28 „Национален съвет на Отечествения фронт (НС на ОФ)”, № 141 „Славянски комитет”, № 299 „Централно ръководство (ЦР) на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България” (1945–1977)”, № 1466 „Съюз на демократичните сили (СДС) (1989–)”, № 117 „Народно събрание (НС)” и др.
Сред необнародваните документи са:
– Слова произнесени от Стоян Бояджиев в храм „Св. Неделя” – София, и от Борислав Иванов в църквата „Св. Георги” – Торонто, по повод 40 дни от смъртта на Иван Михайлов; официален обяд в памет на Иван Михайлов, организиран от МПО. София, Торонто, Канада. Чернова. Машинопис. (14, 21 окт. 1990); 4
– Писмо от Стоян Бояджиев до Българската редакция на Би Би Си за техните предавания по македонския въпрос. София. Копие. Машинопис. ( Б.д.) 5
– Писмо от Димитър Гоцев и Стоян Бояджиев до Св. Синод – София срещу разкола, създал се в българската православна църква в САЩ и Канада. София. Копие. Машинопис. (8 окт. 1988) 6
– Писма от и до Борислав Иванов и Стоян Бояджиев за дейността на възстановения Македонски институт, за реституция на имотите му, за възможностите за издаване на вестник, за оказване на финансова помощ и др. София; Ню Йорк, САЩ; Торонто, Канада и др. Оригинали, копия. Машинопис, ръкопис. Бълг, англ.ез. (9 юли 1981 – 14 окт. 1996) 7
– Писма от и до Борислав Иванов и Тимню Запрев за опита за подмяна на членовете на ръководството на македонското дружество „Гоце Делчев“ с „Комсомолците“ на Стоян Бояджиев. Пловдив;Торонто, Канада. Оригинали, копия. Ръкопис, машинопис. (27 апр. 1990 – 2 дек. 1998) 8
– Писма от и до Борислав Иванов и Христо Миланов Матов за разделението на македонците (Димитър Гоцев – водач на комунистите; Стоян Бояджиев – на репресираните) и др. София, Торонто. Оригинали, копия. (1990, 1991) 9
– Писма от и до Иван Лебамов и Стоян Бояджиев за идеята да се организира изложба и да се издаде книга за МПО; за гостуването на Жорж Лебамов в България; за подготвянето на конгрес; за възстановяването на нови дружества. София; Форт Уейн, САЩ. Копия. Машинопис. (14 – 20 ноем. 1990) 10 и др.
Публикуваните документи под текста са подредени по хронологически принцип от № 1 до № 4. Трябва да се има предвид, че броят на документите е много по-голям, тъй като под един номер са включени и други документи, както са запазени в отделните архивни единици. В случая става дума за вземаните решения от Изпълнителния комитет (ИК) на ВМРО-СМД като към тях са приложени и инициативните предложения, писма и др. докато се достигне до решение на разглеждания въпрос.
От архивните документи са включени само отнасящите се до историята на ВМРО-СМД части, а изпуснатият текст, който е по други въпроси, е отбелязан с […]. След всеки публикуван документ, където е имало особености от технически характер (резолюции, корекции, парафи и др.) са правени бележки, които показват тези различия за отделните документи. Бележките за личностите, чиито имена се срещат в текстовете, са включени след края на публикуваните архивни материали.
Всеки обнародван архивен документ има свое редакционно заглавие, изготвено или от автора, или негово собствено оригинално заглавие. След текста на документите са посочени исковите данни на документа и неговата оригиналност и начин на изписване. Подчертаните текстове в оригиналите са набрани с друг вид шрифт, а доразкритите имена и думи – са поставени в квадратни скоби.
Планирам да бъдат публикувани още непознати документи за възстановяването на ВМРО-СМД, противодействието й на македонистката пропаганда в Пиринския край, възвръщането на влиянието й в Република Македония, възраждането на контактите със „забравените” нашенци в Република Албания, отстояването на международни форуми на българските позиции по македонския въпрос, развитието на връзките с Македонските патриотични организации (МПО) в САЩ, Канада и Австралия и др. Документално ще бъдат показани както действията на червено-черните лидери, така и тези на македонски и сръбски дипломатически представители в София.
При изясняването на конкретни въпроси ще се излиза и извън визираният период, но това е нужно за вярното възприемане на събитията.
Когато се достигне критичната маса от материали, ще се пристъпи и към следващото действие – отпечатване на документален сборник.
Главната причина да съществуват непознати източници за дейността на ВМРО-СМД е липсващият интерес от страна на съвременните български изследователи. Следователно, пред „изкушените” от темата стои задачата да „осветят” неоповестените документи за историята на ВМРО-СМД през 90-те години на 20 в.
№ 1
Приветствие от Борислав Иванов към Първия редовен конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България
Торонто, 3 декември 1990 г.
до Първиятъ редовенъ конгресъ на [Съюза на] Македонските културно[-]п[р]осветни дружества, София, България.
Драги братя и сестри,
Минава почти една година, откакто имате възможность не само да изразявате свободно мислите си, но и да издигнете гласъ въ защита на онези българи, които чужди централи подложиха на истински исторически, културенъ и националенъ геноцидъ.
Мнозина отъ васъ, сигурно лично съ минали презъ тежки изпитания, когато въ родната ни земя ни насилваха да се отречемъ отъ народностьта си. И въ миналото народа ни въ Македония е преживевалъ много тежки моменти – потискань, денационализиранъ, преследванъ, прогонванъ, но никога, никой тамь не себе опиталъ да създава некаква нова нация, която историята не познава.
Мнозина като менъ, далечъ отъ родната си земя, въ мислите си са постоянно съ васъ. Ние се радваме да ви виждаме събрани и да разисквате бъдещата си дейность; и се гордеемъ съ направеното отъ васъ презъ изтеклата година, независимо отъ трудностите.
Пожелавамъ ви търпение, енергия и бодърь духъ, за да може да създадете здрави наши организации въ България, за да под[д]ържате здрави връзки съ поробените национално наши братя и сестри, за да може да осведомявате световното обществено мнение по положението въ Македония. Колкото и истината да е на наша страна, много усилия са необходими, тя да се популяризира, особено въ времена, когато тя така коварно се изопачава отъ шовинистите въ Белградъ и техните оръдия.
Приемете моите скромни пожелания за успешенъ конгресъ и за ползотворна работа. Нека бъдемъ единни въ мислите и делата си по отношение на народните ни идеали и нека оставяме личните си мнения по партийни или други въпроси настрана. Нека издигнемь високо знамето на македонската освободителна борба, за да може скоро народността и езикътъ на Груевъ и Делчевъ, на техните предшественици и приемници, да бъдатъ възстановени открито въ поробената национално Македония,
Нека по-скоро марша на македонските революционери прозвучи и край бреговете на Охридското езеро и Егея.
Съ братски чувства къмъ всички ви,
Вашъ Бориславъ Ивановъ, Канада.
ЦДА, Ф. 1362, оп. 1, а.е. 137, л. 1. Оригинал. Ръкопис.
№ 2
Обръщение на Първият редовен конгрес на ВМРО-СМД към родолюбивите сили в Социалистическа република Македония
София, 16 декември 1990 г.
Първият редовен конгрес на Съюза на македонските дружества в България, състоял се на 15 и 16 декември 1990 година в София, се обръща към своите кръвни братя в СР Македония, като изказва своята солидарност с техните усилия да запазят свободата и независимостта на нашата обща родина – Многострадална Македония.
Конгресът адмирира тяхната безкомпромисна съпротива срещу нарастващата агресивност на великосърбизма както отляво, така и отдясно по отношение на Македония, изразена в опитите да се ревизира законът за сръбските колонисти, настанявани от кралска Югославия във Вардарската долина с цел да бъде посърбено коренното македонско население, както и в опитите да се наложи за държавен празник 1 декември 1918 г. – денят, в който бе създадена държавата СХС и над Македония бе наложено най-жестокото насилие в нейната история.
Във връзка с това конгресът поздравява македонските научни работници, които с изследванията си разкриват коварните пътища на великосръбската пропаганда в Македония, провеждана непрекъснато в продължение на 120 години.
Конгресът приветства решимостта на родолюбивите сили в СР Македония да отстояват докрай суверенитета и независимостта на своята държава върху основните начала на героичната ВМРО, изградена от апостолите на свободата Даме Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Христо Матов, Тодор Александров и плеядата техни съратници. Идеите на ВМРО за братско съжителство на населяващите Македония народности върху основата на свободата и равенството, без изключение на която и да е от тях, ще бъде и основа на нашето духовно единство с македонските ни братя, независимо от териториалната ни разединеност.
При това положение, при братско сътрудничество на Македония и хърватския народ, завещано ни от великия хърватин Йосип Юрай Щросмайер и от безсмъртните синове на Македония Братя Миладинови, ще се превърнат през идващите дни в илюзорни днешните държавни граници и ние ще можем да се чувстваме духовно обединени. От конгреса
ЦДА, Ф. 2069К, оп. 1, а.е. 364, 1 л. Оригинал. Ръкопис.
№ 3
Призив на ВМРО-СМД към българската и световната общественост да не се допусне в края на ХХ век да се преследват граждани на Република Македония заради техните политически и национални убеждения
София, 5 юни 1992 г.
На 18 април 1992 г. в Република Македония започнаха арести на активни членове на ВМРО-ДПМНЕ, известни с безкомпромисните си антикомунистически и антисръбски позиции. Известни са ни имената на 10 от арестуваните: Георги Калаузаров, агроном Крум Чушков, Георги Чушков, Петър Коневски, Никола Василевски, Драган Митрев (последните двама са общински съветници от ВМРО-ДПМНЕ), Драги Каров и Бено Кюркчиев от гр. Велес и Живко Петрушев и Стойче Делевски от гр. Тетово.
В продължение на 12 дни властите не са давали на близките на арестуваните никаква информация къде са отведени. До началото на месец юни не е бил връчен обвинителният акт и на никого не е давана информация за причината на арестуването. Няколко дни преди началото на съдебния процес (12 юни, гр. Велес) е написан обвинителен акт, но всеки опит на заинтересовани външни лица да го прочетат е бил неуспешен. От роднините на Крум и Георги Чушкови се знае, че в предварителния арест на задържаните е нанесен жесток побой.
Арестуваните са обвинени по член 218 на македонския наказателен кодекс – тероризъм (наказания от 1 до 10 години).
Има сериозни основания да се смята, че намереното у някои от тях оръжие е било предварително подхвърлено от просръбски ориентирани служители на сигурността. В Македония е публична тайна, че привържениците на просръбските и прокомунистически формации притежават незаконно огромно количество оръжие, предоставено им от изтеглилата се сръбска армия. Ето защо буди недоумение фактът, че оръжие е търсено само у активисти на ВМРО, смятани от официалната власт за „българофили”.
Всички тези обстоятелства ни карат да мислим, че определени просръбски среди в Скопие започват кампания за сплашване и репресиране на всички, които са известни като антититовисти и „българофили”. Така например, г-н Георги Калаузаров, който е член на ръководството на ВМРО-ДПМНЕ в гр. Велес, на 29 ноември 1991 г. публично изгори знамето на Титова Югославия и още тогава беше заплашен от сръбски офицер, че скоро ще бъде наказан. На 5 юни 1992 г. скопският комунистически официоз „Нова Македония” писа за Калаузаров, че е „явен михайловист”. Точно като „михайловисти” бяха обвинявани и повечето от 120-те хиляди македонци, преминали през югославските лагери за периода 1945-1990 г., както и 16-те хиляди жертви на сърбокомунистическия терор във Вардарска Македония.
ВМРО-СМД призовава българската и световната общественост да направи всичко възможно, за да не се допусне в края на ХХ век да се преследват граждани на Република Македония заради техните политически и национални убеждения.
ЦДА, ф. 2069К, оп. 1, а.е. 364, л.1. Оригинал. Машинопис.
1 Призивът е отпечатан на бланка на ВМРО-Съюз на македонските дружества, ул. „Пиротска” 5, София 1301, тел. 87-6460, 87-34-65, Факс: 87-64-60.
№ 4
Обръщение на ВМРО-Съюз на македонските дружества към народа на Република Македония
София, 3 май 1993 г.
Братя и сестри,
Злощастна е съдбата на Македония, страдалници са нейните чеда, пълни с мъка са песните й. И отново е дошло време разделно за народа й, и тя пак е разменна монета в нечисти ръце. Чуждите интереси се намесват, за да променят хода на историята.
Традиционната гръцка политика пред очите на цял свят и не без помощта на Великите сили унижи новородената държавност, накърни достойнството на един борчески и свободолюбив народ.
Негласният сръбско-гръцки съюз окуражи сръбските държавници и политици. Чуват се гласове за разделянето на Македония, за обща граница между Сърбия и Гърция! Но забравят, че Македония не е Босна и няма да бъде!
В тази сложна геополитическа обстановка бившите слуги на Белград и настоящи управници в Скопие подло внушават на Вас, нашите кръвни братя, че опасността за Македония идва от българската държава и от „военизираната върховистка ВМРО”. В този дух се развива и шумната кампания на сърбокомунистическата Македонска телевизия и глашатая на сърбоманската пропаганда в. „Нова Македония”.
ВМРО-СМД е обезпокоен от непресекващите тенденциозни коментари на сърбомакедонските масмедии, които имат единствената цел да сеят недоверие между различните части на един народ.
Преди 90 години загина Апостола на македонската свобода Гоце Делчев, но идеите и делото му са живи и днес. Той не загина, за да вижда Македония разделена и управлявана от ортодоксални комунисти. Управлявана от тези, които не се посвениха да правят експерименти с националното ни самосъзнание.
Гоце Делчев загина за независима Македония, за свободния дух на гражданите й, за нейното единение.
Ние се надяваме, че пред паметта на този общонационален герой поне за миг ще бъдем заедно.
И с нами Бог!
Изпълнителен комитет
ЦДА, ф. 2069К, оп. 1, а.е. 364, л.3. Оригинал. Машинопис.
1 Обръщението е отпечатано на бланка на ВМРО-Съюз на македонските дружества, ул. „Пиротска” 5, София 1301, тел. 87-6460, 87-34-65, Факс: 87-64-60.
БЕЛЕЖКИ:
1Генадиев, Г. „ВМРО – възстановяване и развитие в края на ХХ в.” Издателство „Славена”. Варна, 2003.
2Каракачанов, Кр.„ВМРО 110 години борба за българщината”. Издателство „Македония прес”. София, 2004.
3Бояджиев, Ст. „Македония в моя живот (спомени)”. ВМРО. София, 2013.
4ЦДА, ф.1362, оп. 1, а.е. 27.
5ЦДА, ф.1362, оп. 1, а.е. 132.
6ЦДА, ф.1362, оп. 1, а.е. 190.
7ЦДА, ф.1362, оп. 1, а.е. 429.
8ЦДА, ф.1362, оп. 1, а.е. 471.
9ЦДА, ф.1362, оп. 1, а.е. 510.
10ЦДА, ф.1362, оп. 1, а.е. 676.
