Френски войник от времето на Първата световна война, сниман пред полуразрушената порта на семейство от село Карасули, Централна Егейска Македония.
За да оправдаят присъствието на войските си по тези места, френските кореспонденти твърдят, че жителите на региона принадлежат към “гръко-сръбската” народност на техните съюзници. А че това няма нищо общо с истината говорят редица факти, един от които, че селото е варварски разрушено от гръцката войска още по времето на Междусъюзническата война от 1913 година. Тогава е поставено и началото на масовото преселение на карасулии към свободна България, а не към Сърбия или присъединената към нея Вардарска Македония. В рапорт от Солун през април 1914 г. българският дипломат Сократ Тодоров информира властите в София, че “катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.”* От българското консулство в града се е очаквало да осигури транспорт по море до черноморските ни пристанища или с влак до Беломорска Тракия, която по това време е част територията на Царство България.
От Карасули са родом редица революционни дейци на ВМОК и ВМОРО като най-известен сред тях е войводата Иванчо Карасулията (1875-1905). Друг местен потомък е Антон Югов (1904 -1991), министър-председател на България от 1956 до 1962 година. В Карасули е роден и един от кметовете на Пловдив – Атанас Костов (1911 – 2004).
* Георги Даскалов,
„Българите в Егейска Македония – мит или реалност“.
