Тези, които не познават доц. д-р Тодор Чобанов като учен, са загубили много. Истината е, че историк и археолог по образование, той е не само задълбочен изследовател на древната българска история, на генезиса на нашата култура, но притежава дарба увлекателно да интерпретира своите знания и да заразява аудитории.
Много бели петна има в познанията ни по история, на много неверни клишета  робуваме по причина както на натрупани идеологически манипулации, така и на съвременни митотворчества.
„ Мисия на професионалните учени е да дават отпор на внушенията и манипулациите и да представят обективната истина, която не винаги е непременно славна и приятна за ухото, но ние вярваме в научната етика и коректност.“ Казва той.
Какви непокорени върхове още стоят пред съвременната наука, разговаряме с учения-историк.

-Неведнъж сте подчертавали, че Вашата страст е археологията и историята. Как се породи тя, имаше години, в които тази наука беше умишлено неглижирана, подчинена на идеологически схеми, в следствие на което се сдобихме  не само много бели петна в историческата си памет, но и с много неистини. Родното място Асеновград има ли пръст в запалването на искрата?

-Действително от съвсем малък реших да ставам археолог. Това се дължи на различни обстоятелства – от една страна има такива в семейството преди мен, от друга в Асеновград наистина се усеща директно величието на миналото. Градът е пропит с история, а голяма част от нашето детство премина на прословутата Асенова крепост, свидетел на драматични събития като обсадата на дука на Филипопол, Рение дьо Три, вероятно гибелта на Иванко или обновяването й от Йоан-Асен II. Така нещата бързо си дойдоха на мястото и у мен се запали страст към миналото и най-вече към преките му свидетелства – старините.

Иначе сте права, че българската история е много дълга и интересна и действително е била предмет на различни спекулации и манипулации, такива опити се правят и днес. В края на 19 век доминират едни политически внушения, през 30те години – други, във втората половина на 20 век – трети, а днес се инвестира в новия македонизъм – т.нар. тракедонизъм или автохтонна теория за произхода на българите, която е псевдонаучна доктрина, пропагандирана от шарлатани или хора с чужди на българските интереси. Мисия на професионалните учени е да дават отпор на внушенията и манипулациите и да представят обективната истина, която не винаги е непременно славна и приятна за ухото, но ние вярваме в научната етика и коректност.

-Сега се открива широко поле за наваксване и нови научни открития, които  ще трябва да се преборят с идеологическите  клишета. Такъв е и периодът, към който Вие сте насочили научните си изследвания, свързан с произхода и оформянето на културата на древните българи.   („Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав“, “Изследвания върху културата на древните българи“, „Свещените дворци на българските канове“) Какво беше главното предизвикателство за Вас да насочите вниманието си натам?

-Действително древната ни история като българи е за мен най-интересният период. Дълго време смятах да се занимавам с римска археология, обаче в 3 курс бъдещата ми научна ръководителка – Стефка Ангелова, проведе дълъг разговор с мен и ме убеди да се заема с прабългарите и най-старата ни история като народ. Там все още има бели полета, непокорени върхове и значими открития, които трябва да бъдат направени. Освен това съм убеден, че всеки народ с многовековна история като нашия добре трябва да я познава. Културата на старите българи или прабългари, както е прието в науката да се обозначават с цел да се сложи хронологическа рамка на тяхната история, има сложен, многопластов генезис. Те излизат на историческата сцена и стават участници, за дълги векове, във всички големи войни и събития в т.нар. епоха на Великото преселение докъм 7 век, били са войни и завоеватели, без съмнение индоевропейци от Понто-Каспийската област в контакти с най-различни други племена и народи.

-Къде и как започва формирането на българската държавност и кои са важните открития и находки които сочат хода историята на българската държава, с какво откриването например на съкровището в  Малая Перешчепина е принос в това отношение? Какво разказва това съкровище?

Съкровището от Перешчепина, най-вероятно не е гроб, както често се спекулира, отразява именно сложните етапи и многопластови контакти при формирането на ранната ни държавност. Повечето колеги сме на мнение, че не е гроб по основателни причини –  основното е, че няма архитектура, а всички известни владетелски гробове от епохата имат сложно оформени конструкции, примерно над десетметрова шахта в Плиска, могили, даже тунели с укрепване. Датировката на част от материалите също излиза извън времето, в което е живял Кубрат. Всъщност става дума за съкровището на българските владетели с предмети от 4 до 7 век, укрито от синовете на Кубрат в годините след като губят войната с хазарите.

Та в находката се съдържат тъкмо свидетелствата за генезиса на българската държавност – от една страна византийските дарове – патрицианския колан и пръстен, втори пръстен на Кубрат, вероятно по-ранен и от времето на престоя му в Константинопол, пръстена на Органа, подаръци от Ираклий и наследниците му. От друга страна там е един златен жезъл, който е типичен за Изтока, подобни са изобразени даже на релефите в Персеполис и на сасанидските монети. Там е блюдо на Шапур II от 4 век  което показва, че българите имат несъмнено контакти със Сасанидски Иран, което се потвърждава и от няколко арабо-персийски извора. И най-накрая там са средноазиатските вещи, които отразяват присъствието на българите в Степната империя – т.нар. Хаганат на небесните тюрки, който подчинява българите в Кавказ около 575 г.  докъм 630г. Съвсем наскоро колегата Ахмедов, куратор в Ермитажа, доказа, че легендарният меч на Кубрат е бил по негово време на около век и несъмнено има средноазиатски произход, за мен трябва да се определи като подарък на Хагана за неговите български васали. Подобни мечове са изобразени на стенописи от средноазиатските градове и очевидно става дума за аристократична мода.

-Каква е политическата ситуация в навечерието на появата на българската държава, за която трябва да си даваме сметка ?

Окончателното формиране на българската държавност има връзка с един период на геополитическо напрежение.  Формирането на Кубратова България завършва покрай грандиозния сблъсък на една изключително дълга война между Византия и Иран, над стогодишна, която изтощава двете най-могъщи империи на онова време и подготвя почвата за завоеванията на Мохамед скоро след това.  Кулминацията на конфликта е т.нар. Аваро-персийска обсада на Константинопол от 626г. От друга страна почват междуособици в Хаганата на тюрките и властта му върху земите северно от Черно море, номинална преди това, съвсем отслабва. Дружбата на Ираклий с Кубрат освен в личен план вероятно се развива и чрез участието на българите в походите му срещу Иран, което е най-логичното обяснение за масираното присъствие на сасанидски царски съдове в съкровището от Перешчепина. По това време няколко ромейски съюзници в Кавказкия регион стават патрикии, на българите се отделя специално внимание ,което се вижда от щедрите подаръци.

-Изследванията  Ви  върху старобългарската култура  и архитектурата в Плиска и Преслав и сасанидското влияние са принос към един научен дебат за българските корени. Кои са другите теории и кои са вашите силни аргументи?

-Правилно е да говорим за иранско влияние с посредничеството на Кавказ, главно продуцирано чрез днешна Грузия, наричана тогава Иберия или царство Картли. Именно в Грузия и Армения можем да намерим множество аналози на нашите царски имена като Аспарух, Кубер, Безмер и др. Голям некропол в Централен Кавказ, асоцииран с българите, показва ясно контактите с юга. Архитектурата в Плиска, говоря за каменната, следва плътно кавказките строителни практики и традиции. Другите теории не успяват да дадат обяснение на метрологичните наблюдения – системата от стъпки, използвана в Езическа България, не съответства на византийската, т.е. налице е внос на определен модел. Най-вероятно българите довеждат на Долен Дунав майстори от Кавказ или още там усвояват традицията да се дялат квадри и с тях да изграждат сгради с планировка, каквато няма във Византия. Най-преките аналози на езическите ни храмове са от Алания, Грузия, Кавказка Албания.

– Как например, могат да бъдат разчетени корените на Мадарския конник,  как детайлите в археологическите находки могат да бъдат  четени като кодови знаци ?  

-Мадарският конник е единствен по рода си в Европа. Затова е и в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. В териториите на Сасанидски Иран обаче има около 20 известни аналога на този паметник, вкл. и в кавказките провинции на тази империя. В Близкия изток традицията да се ваят такива релефи с Царския лов има хилядолетна история. Тя е свързана с личността на владетеля и неговия авторитет, един вид владетелска визитна картичка, доказателство за достойнството на един цар. Никога не бива да се забравя, че край релефа има няколко надписа с конкретно историческо съдържание. В Иран е същото – край релефите се оставят конкретни сведения за делата на владетеля. Съдържанието на надписите от Мадара ни кара да мислим, че на релефа е изобразен Тервел или пък Тервел е увековечил баща си. В българската езическа култура има и други интересни явления, свързващи ни със степно-иранския културен кръг – с традициите на скити и сармати. Ритуалите с яйца, култът към кучето и правенето на чаши от глави на видни противници са все такива явления.

-Какви са взаимоотношенията ни с Византия и какво е значението на Визания за българската култура? (В това отношение длъжници ли сме на София-Сердика да я превърнем в атрактивен исторически разказ?)

Българите сме противник, но и стратегически партньор на империята. Първо сме наемници и федерати – за императори като Зенон, Юстиниан Велики, Ираклий, после ставаме конкурентна държава при Аспарух и накрая се приобщаваме към цивилизацията на Византия като втори главен център на Православието, нещо, което се признава от световната наука. Симеонова България не е просто консуматор на готово културно съдържание, тя е мощен създател, разпръскващ влиянието си над целия славянски свят. Част от достиженията на Плисковско-Преславската цивилизация са кирилицата, преводите на богослужебна книжнина, създаването на авторски произведения, преводи и компилации като „Симеоновия сборник“. Развива се и колоритна архитектура със собствен стил, като първата християнска църква в Киевска Рус – Десятинната църква, се смята от редица учени за копие на Дворцовата църква на Симеон Велики.

В София през последните десет години се преодоляха наслоенията от миналото – възобновиха се регулярните разкопки на ключови обекти, разкрихме експозицията на Музея за история на София с акцент археологическото наследство, експонирахме Западната порта и римския мост при „Лъвов мост“, почти е готов Античния мавзолей в Южния парк, отворихме най-големия по рода си подземен музей под „Ларгото“ , напредват проучванията на Слатина. Това е наша отговорност, но и създаване на уникален културен капитал, който е ресурс на туризма.

-Кои са факторите на българската държавност, благодарение на които е устояла през вековете?

-Главният фактор е народността. Българите имаме много силна политическа традиция, пасионарността ни е висока по смисъла на Гумильовата теория за народите, били сме съзидатели на държавност в различни епохи и като такива сме устойчиви и упорити в историческите изпитания. Важен фактор е и религията – християнството се явява ключова черта от нашата историческа идентичност. И разбира се езикът с неговата книжовност, народ с такава духовна традиция гради устойчива държавност.

-Прави впечатление, че отношението към историята расте, с появата и възможностите на новите технологии -нови медии, сайтове, подкасти, влогъри, блогъри трупат популярност, експлоатирайки историческата тема, но и сътворяват нови митологии. Как да се популяризира и как да се разпространява историческото знание така, че то стане част от културната ни идентичност, как да изградим култура на общуване и отношение към историята си?

-Новите технологии дават нови възможности и лесен достъп до различни аудитории. Учените бързо и лесно могат да стигнат до ученици и студенти, трупаме статиите си в специализирани портали. Същевременно технологиите имат и тъмна страна – чрез тях шарлатани или хора с неясни интереси манипулират фактите, прокарват псевдонаучни тези, фабрикуват си факти и се представят за специалисти, каквито не са. Много от тези хора го правят за пари, други са мотивирани от комплекси или предразсъдъци. Затова хората трябва да развият критично мислене и да подбират какво да четат. Читателят, запленен от историята, трябва внимателно да подбира какво да чете и на какво да се доверява – точно както не би се оперирал при неспециалист или не би яли развалена храна или такава примесена с отровни субстанции.

-Могат ли и  археологическите ни обекти, които непрекъснато се разрастват,  да станат интегрална част от културния ни туризъм, без обаче да се подменя  тяхната автентичност?

-Могат, но изисква сериозна ангажираност, ресурси и време. Най-добрите примери са в Италия, но и у нас има какво да покажем – музеят под „Св. София“ е отличен пример за успешно съчетаване на отговорно отношение и туристическа достъпност, той вече получи висока оценка от световни имена в консервацията и реставрацията. Музеят под „Ларгото“ и „Мария Луиза“ също съчетава стопроцентова автентичност с достъпност.

-Кои са следващите ви предизвикателства като учен, към които се отправяте?

-Работя над второ допълнено издание на труд на английски език за произхода на прабългарите, при използване на данните на палеогенитиката и най-новите археологически данни. След приключването на работата по него ще подготвя и българско издание с популярен характер. Подпомагам работата на колегите от НАИМ при БАН по проект в партньорство с „Харвард“, които са водещ институт в света по проблемите на палеогенетиката.

-Ще продължите да имате отношение и да влияете върху взимането на решения за съхраняването на историческите паметници в София?

-Всички специалисти сме длъжни да подпомагаме опазването на старините според своите възможности. Ще продължа да правя каквото е необходимо по тази тема, за да напредват усилията на местната власт. Подготвям и нови два конкретни проекта, които се надявам да допълнят усилията в тези области.

– Какви перспективи и възможности  очертава поетият ангажимент към организация „Негев“ ?

-Организацията успешно работи за подобряване на връзките между България и Израел и партньорството между нашите два народа, които се познават от дълбока древност и са доказали нееднократно своите приятелски чувства. Сигурен съм, че има какво да се направи както в икономическата област, така и по теми като преподаването на хебраистика в Софийския университет или изучаването на еврейската история по нашите земи, особено през Античността и Средновековието. Малко хора например знаят, че на хълма „Трапезица“ между църквите има и синагога. Иска ми се да разкажем тези епизоди от нашата история по един модерен и увлекателен начин.

Доц. д-р Тодор Чобанов е автор на книгите „Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав“, „Свещените дворци на българските канове“, „Изследвания върху културата на старите българи“, „България и Византия – титани на кръста“, както и на над 30 изследвания в областта на археологията, културния туризъм и опазването на културното наследство .

От 2003 до 2004 г. работи като главен експерт в дирекция „Изпълнителна агенция“ – програма ФАР в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В периода 2004 – 2007 г. е началник на инспектората за културно наследство към Националния център за музеи, галерии и изобразително изкуство към Министерството на културата. От юни 2007 г. до юли 2009 г. работи като експерт, член на Постоянната междуведомствена работна група към Върховната касационна прокуратура. От януари 2008 г. до юли 2009 г. е и външен експерт към Комисията по образование, наука, култура и вероизповедания в Столичен общински съвет. От юли 2009 г. до октомври 2011 г. е зам.–министър на културата.   2012 г. -2021 заместник–кмет по „Култура, образование, спорт и туризъм“ в Столична община. Влиза в Управителното тяло на „Организация на  Приятели на Израел в България – „Негев“