КАК СЕ УТВЪРДИ БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ ВЪВ ВОДЕН? ПРЕВЗЕМАНЕ НА ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ВРАЧ” ПРЕЗ 1872 Г.
Фотография: Празнично множество пред църквата „Свети Врач” Воден
На 21 май 1872 г., за празника на Свети Елена и Константин 60 екзархийски семейства, предвождани от пълномощника на новосъздадената Българска Екзархия Георги Гогов във Воден, влизат в църквата „Свети Врач”. Свещеникът започва богусложение на български език. Десет дни преди това българската община на 11 май за пръв път чества празника на светите братя Кирил и Методий. След много песни и кръшни хора извън града, въодушевеното множество вечерта се разотива решено да превземе черквата, съградена от тях, а ползвана от гъркоманите. „Всичко бе уговорено. Храбрият и безстрашен Хаджи Григор Чамов с Петър Божков и Христо Занешев отвориха черквата „Св. Врач” и влязоха със свещеника, който веднага почна божията литургия. След него аз с учениците и по-видните граждани българи, стария Занеш със синовете си Зано и Вани, Хр. Камче, Хр. Лембарче, Г. Гогов, Калимата, Люшката, Безовеца, Ташко Константинов, Иван Сребре, Д. М. Фотев, Никола Иванов и пр.”, записва в спомените си учителката Неделя Петкова. Гъркоманите известяват каймакамина, че им е взета черквата и българите ще правят въстание. „Попът тъкмо излизаше да каже „със страхом Божий”, влиза каймакама с няколко души стражари и извикват „Чикънъс дишари!” (излезте на вън). Но старият Занеш каза: „Ефендим, като си свършим молебена ще излезем всички. Тогава стражарите по заповед на каймакама почнаха да бият наред българите, главите им изпочупиха, кървове потекоха. Една от госпожите, Христовица Камчева, като видя, че мъжът й падна окървавен, удари с чадъра си каймакама по ръката и той се разяри още повече. Черквата се обърна на бойно поле”, описва трагедията учителката Неделя Петкова. Самата тя е бита пред учениците си. В момент, в който гъркоманки се готвели да я хвърлят в реката, децата се впускат и я избавят. След това се прибират в училището. „Ако за сега бащите ви са смазани от бой, всичко това е от гръцките мекерета, които искат да ни уничтожат, но вие старайте се да бъдете редовни и прилежни, чрез което ще можем един ден да възтържествуваме над тях.”, ободрява възпитаниците си Петкова. „Бащите им бити и ранени ги арестуваха, където стояха десет дена с кървавите дрехи без да позволят да влезе някой от домашните да им помогне с нещо. След двеседмично стоене в затвора, изпратиха ги в Солун и то посред нощ – Зано Занеш, П. Божков, Хр. Камче, Хр. Лембаров, Хр. Занеш, Ташко Николов, Люшката и пр. и ги хвърлиха в „Канли куле”, затвор, където затварят закалените престъпници”, продължава с болка изповедта си Петкова. Преди Рождество Христово непримиримата учителка отива в къщата на валията в Солун и: „..изпросих позволение да влеза при госпожата му, ханъмката.”, разказва борбената сопотчанка. „Позволиха ми, след направената ми тамана разправих й по турски (понеже пак се учила в турско училище) всичко което българите теглят не от турците, а от гъркоманите: „А ние, милостива госпожо, не искаме друго освен да се молим Богу на своя си език. Ето във Воден има 7 черкви направени от гражданите, а ние се молим Богу в една къща заградена с килими. Гражданите са правили училища, а гъркоманите са ги завладели и в които учат чужди за тях гръцки език и то само 80 ученици и ученички, а аз се мъча с 210 ученика и ученички, и то ги събирам в една къща от две стаи. А сега, ханъм ефенди, моля ти се да подействуваш с молбите си пред ваали паша да освободят арестуваните 7 души, воденчани, които бяха се провинили само в това, че искат да се молят Богу в своя черква…” Молбата й е чута и пред Нова година всички са освободени. Посрещнати са от цялото воденско общество с възторг и преклонение. В началото на 1873 г. със заповед на солунския валия, църквата „Свети Врач” окончателно е предадена на Българската Екзархия. „Тогава ние вече тържествувахме. Черкувахме се в „Св. Врач”, а горе в женската черква събирах учениците”, завършва спомена си за поколенията легендарната Неделя Петкова. Църквата е обявена за катедрала на Воденската българска епархия. Въодушевени в следващите дни още над 200 български семейства преминават към Екзархията. Гъркоманската общност е разцепена и нищо повече не може да спре настъплението на българщината във Воден. След гръцката окупация на Македония църквата до основи е изгорена.
……………………………………………
(из „Спомени” Неделя Петкова, изд. Отечествен фронт, София, 1987)
