Бамята e една от най-топлолюбивите зеленчукови култури. У нас тя се отглежда предимно в южните райони на страната. От българските сортове бамя най-разпространени са Пловдивска, Лясковска и Тополовградска (Каваклийска).

Бамята се развива добре на дълбоки, структурни и плодородни почви. Подготовката на участъците предвидени за отглеждане на бамя започва през есента. След прибиране на предшественика площите се изорават на дълбочина 30-35 см. С основната обработка се внасят фосфорни и калиеви торове. Ако не е извършен почвен анализ, торовите норми са 25-30 кг/дка суперфосфат и 20-25 кг/дка калиев сулфат. Азотният тор (25-30 кг амониев нитрат) се внася двукратно през пролетта – при сеитбата на бамята и при встъпване на растенията във фаза цъфтеж.
Много често бамята се отглежда като втора култура след зеленчуци с къс вегетационен период (спанак, лук, репички, салати и др.).
Преди сеитбата се извършват 1-2 плитки обработки на почвата (10-15 см).

Сеитбата на бамята се извършва по няколко начина. Тя

може да е редова, лентова и гнездова

На малка площ се практикува най-често гнездова сеитба (разстоянието между гнездата е 35-40 см, а между редовете – 60-70 см). Във всяко гнездо се засяват по 3-4 семена на дълбочина 4-5 см.
На големи площи се прилага редова сеитба при междуредово разстояние 50-60 см и вътре в реда – 10 см. При лентова сеитба може да се приложи схемата – 70/50/15.

Бамята е светлолюбива и влаголюбива култура. Тя проявява най-високи изисквания към влагата в почвата в началните фази от вегетацията си и през междуфазния период цъфтеж – формиране на плодовете.

В сравнение с другите зеленчукови култури бамята

се напада от малко болести, най-често от брашнеста мана

При поява на първите признаци на брашнеста мана по бамята и срещу вредителите (листни въшки)се препоръчва третиране

Бамята влиза в плододаване два месеца след сеитбата и плододава до първите есенни слани. Плодовете се прибират в консумативна зрелост (дължина на плода 4-5 см).

*Литература: Зеленчукопроизводство (проф. Г. Генков),