Днес празнуваме нещо , което е споило темела на българската нация и народ . За нас българите денят на писменността е събитие , защото това във вековете ни е запазило като етнос и народ . Кървавият акт извършен от княз Борис с избиването на част от болярите за мен лично е бил необходим .Наред с писменността , християнската религия са част от нещата , които са ни помогнали да устоим на историческите бури вилнели по тези земи и ако може би не беше го направил сега нямаше да има България . Историческият съд на времето са дали своята ясна оценка в правотата на това решение . В тъмните векове на османското робство там някъде в полутъмата на стаята малките българчета са учели азбуката . Там някъде в окупираните български земи от нови поробители борбата за буквата „Ъ“ е била борба за българското . Всичко това е нагледен пример , че понякога е по- добре да бъдеш осъждан , да бъдеш наричан какво ли не , но с решението си да спасиш народа си от изчезване .
Всички виждаме останки и се възхищаваме от това , което са ни оставили народите преди нас . Факт е , че каквито и да са били днес ги няма . За тях научаваме от други или по културните следи по нашите земи . Времената си идват и отминават , народите идват и също си заминават , но остават тези , които имат писменност . А тя е неразривно свързана с нашата християнска религия , защото борбата ни за църковна независимост е и борба за това да славим Бога на собствения си език . Затова тези две неща са взаимно свързани – има религия и език , има народ . Мога само да се преклоня пред моите предци взели греха върху себе си с тези свои кървави действия , защото за това се иска прозрение , ум и държавническо мислене , а със сигурност свише някой им го е дал за да го направят
КАРТИНИ ОТ ВАСИЛ ГОРАНОВ
КАРТИНИ НА МИРО ЙОТОВ И ГЮДЖЕНОВ И ДРУГИ
ПРАЗНУВАНЕ НА 24 МАЙ ВЪВ ВРЕМЕТО
