Господине редакторе, прочетохми че гърците написали в гърцкия вестник оти ние бугарите от село Киречкьой сме „бугарогласни елини“ и сме имали во селото гърцка църква и гърцки училища и сме били благодарни от гърцката книга и от гърцкото писмо и от гърцките молитви во цръквата наша. Си кажуваме право оти всичко, що са писали за нас гръците е лага. Ние до сега толкова години шетаме по курбет и во Турското царство, и во Болгария и во Влашко и во Сърбия и во Гърция и работаме варджилък (киреч), ама до сега не сме ни чули ни видели да има во светот таков народ да се кажува „Болгарогласни елини“, както нас ни наричат гръците. И децата малки знаят оти таков народ до сега не е имало. Ако сакат гръците да знаят каков народ сме ние во Киречкьой, нека дойдат во селото наше да видят со очите нихни на каков език си сборуваме, какви песни пееме, какво хора играеме, какви дрехи носиме старобугарски и какви обичаи имаме. Тогава ние ке им кажеме как е изникнало нашето село и от кого се е родило, дали от гръци, или от чисти бугари.“
Жители на с. Киречкьой, Солунско, Егейска Македония – „Дописка от с. Киречкьой“, публикувана във в. „Новини“, брой 29, год. I, Цариград, 11 април 1891 г.
