На тази дата през 1975г. почива деецът на ВМОК и ВМОРО Крум Петишев.
Крум Петишев е роден в Плевен през 1886 г. в чиновническо семейство. Родителите му са бесарабски българи, преселили се в България след Освобождението през 1878 г. През 1901 г. баща му умира и той е принуден да напусне училище и започне работа в една дърводелска фабрика в София.
През лятото на 1903 г. „патриотичното чувство беше много силно развито”, разказва Крум Петишев. Обявяването на Илинденско-Преображенското въстание (1903) увлича много младежи да заминат с чети в Македония.
Още ненавършил осемнадесет години, става четник в четата на полковник Анастас Янков, в чийто поход участва от Рила, над Дупница, където е сборният пункта на четите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), до разложките села Годлево, Драглище и Белица. Неподходящо обут и облечен, въоръжен с тежка кримка с щик и тежка бомба, след няколко дневен преход е напълно изтощен и полк. Анастас Янков го изпраща обратно в България. Разказът на Крум Петишев не оставя впечатление, че включването му във върховистка чета е резултат от някакви идейни убеждения или предпочитания. Очевидно това е станало напълно случайно, но оттук нататък през следващите няколко години дейността му остава свързана с ВМОК, за което, изглежда, решаваща роля е изиграл авторитетът на полковника-войвода Анастас Янков.
През лятото на следващата 1904 г. К. Петишев прави нов, също безуспешен опит да замине с чета в Македония. Четата е спряна от българските власти преди да мине границата и той е интерниран във Варна. Там по това време е и върховисткият войвода Никола Лефтеров. Сформирана е нова чета, която през есента на 1904 г. се прехвърля в Горноджумайско и Петричко. Мечтата на младия Петишев да стане македонски четник най-сетне е осъществена.
След преустановяването на дейността на ВМОК той продължава участието си в революционната борба като четник на Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО). През 1907 г. заминава с четата на Лука Джеров за Битолско, а по-късно преминава в четата на Димко Могилчето. Участва в кръвопролитното сражение с гръцки андарти и турски аскер под връх Гарван, местността Леската в Битолско – Мориховско на 11 септември 1907 г., където получава седем рани.
Започването на Младотурската революция през юли 1908 г. временно преустановява четническото движение. След всеобщото разочарование от Хуриета и обезоръжителната акция на турските власти през 1910 г., предприета срещу българите от Македония и Одринско, ВМОРО възобновява революционната борба. От 1912 г. Крум Петишев отново е с чета в Демирхисарско, този път предвождана от войводата Ване Стоянов. По време на Балканската война (1912-1913) действа с чета в Битолско. През април 1914 г. е поканен от члена на ЦК на ВМОРО Петър Чаулев да участва във взривяването на железопътния мост при гара Удово, което е начало на известната Валандовска акция.
Крум Петишев участва в Първата световна война (1915-1918) в партизанските отряди на 11 Македонска пехотна дивизия, а по-късно е взводен командир в партизанската рота на бившия си войвода Никола Лефтеров.
След войната ВМРО продължава борбата с новите поробители на Македония Гърция и Сърбо-Хърватско-Словенското кралство. К. Петишев отново е определен за войвода в Битолско, закъдето заминава с четата си. Определен е за делегат на VІ общ конгрес на ВМРО, който е първият следвоенен конгрес на организацията (1925 г.). През април 1925 г. ЦК на ВМРО го назначава за нелегален член на Битолското революционно окръжно управително тяло и като секретар и е причислен към четата на крушовския околийски войвода Иван Джонев. Участва в работата и на VІІ общ конгрес на организацията през 1928 г. При разразилия се конфликт във ВМРО между Михайловисти и Протогеровисти се оттегля то революционна дейност.
Дългогодишният революционер и борец за свободата на поробените българи от Македония и Одринско Крум Петишев умира в София на 23 май 1975 г
